Срещна вън на двора
Малчо някакво си Ежче.
Спира… И го гледа дълго.
После джавка срещу него нещо.
- Хей! Ти какво си?..
С толкова бодли.
И очите ти са толкоз малки,
а муцунката ти – остра.
Но не казваш нищо…
Само си мълчиш.
Имаш мънички краченца
и едва- едва вървиш.
Защо си толкоз малко?..
Подскажи ми!
Виж… на топка ми приличаш,
ала ти не се сърди.
Мигаш… мигаш и още си мълчиш.
Само как се ежиш с тез игли!..
Виж… аз съм по- голям
и мога бързичко да бягам.
И ме чуват всички щом излая,
а пък ти…
да не би пък да тъжиш
ако дом си нямаш.
Аз живея тук на двора
и ми е толкова добре.
Ако искаш, ела при мене,
не ще да ти е и зле.
Ще си бъдем тъй дваминца,
ще се пазим в пек и мраз.
Ще палиш в зимата камината,
а дръвца ще нося аз.
Малчо и Ежко Бежко
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116021009081
Свидетельство о публикации №116021009081
Рецензии