Сергей Изгияев Винодел Винарю

„ВИНОДЕЛ...”
Сергей Давидович Изгияев (1922-1972 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВИНАРЮ

Ти, винарю! Делиме еднакъв живот!
По професия близък е нашият род!
Ти, винарю! Събираш от слънцето блик,
съхраняваш за хората вихрен светлик!

Аз поет съм, събирам лъчи и роса,
с поетични рубини живота крася.
Вдъхновяват се хората с вино и стих.
Пламва огън за хората с вино и стих.

Не е грешно в минути на радост и гост
да сберем стих и вино в стремителен тост.
Първи рог – напълни! Пия руйния дар
с теб, другарю вълшебник, мой братко винар.

Ако хората виното хвалят, мълчиш,
аз мълча, ако моите песни мълвят,
нам щастлива задача е дадена, виж –
да е отдихът весел и светъл трудът.


Ударения
ВИНАРЮ

Ти, вина́рю! Дели́ме една́къв живо́т!
По профе́сия бли́зък е на́шият ро́д!
Ти, вина́рю! Съби́раш от слъ́нцето бли́к,
съхраня́ваш за хо́рата ви́хрен светли́к!

Аз пое́т съм, съби́рам лъчи́ и роса́,
с поети́чни руби́ни живо́та крася́.
Вдъхновя́ват се хо́рата с ви́но и сти́х.
Пла́мва о́гън за хо́рата с ви́но и сти́х.

Не е гре́шно в мину́ти на ра́дост и го́ст
да сбере́м стих и ви́но в стреми́телен то́ст.
Пъ́рви ро́г – напълни́! Пи́я ру́йния да́р
с теб, друга́рю вълше́бник, мой бра́тко вина́р.

Ако хо́рата ви́ното хва́лят, мълчи́ш,
аз мълча́, ако мо́ите пе́сни мълвя́т,
нам штастли́ва зада́ча е да́дена, ви́ж –
да е о́тдихът ве́сел и све́тъл трудъ́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Изгияев
ВИНОДЕЛ...

Винодел! До чего ты похож на меня!
Мы с тобой по профессиям тонким родня!
Винодел! Собираешь ты солнечный свет
И в подвале хранишь для людей много лет!

Я поэт, собираю лучи и росу
И рубины поэзии людям несу.
И вино, и стихи вдохновляют людей.
И вино, и стихи зажигают людей.

И в минуту веселья отнюдь не грешно
Сочетать в звучном тосте стихи и вино.
Первый рог – дополна! Я бы выпить хотел
За тебя, мой друг волшебник, мой брат винодел.

Ты смолчишь, если люди похвалят вино,
Я смолчу, если песню мою запоют,
Нам обоим великое счастье дано
Делать отдых счастливей и радостней – труд.




---------------
Руският горско-еврейски поет, драматург и преводач Сергей Изгияев (Сергей Давидович Изгияев) е роден на 24 ноември 1922 г. в гр. Нюгди, Дагестанска АССР. Първите му отпечатани стихотворения са от 1939 г. във в. „Красная звезда”. От 1940 до 1946 г. е в армията, от началото на Великата отечествена война е на фронта. Публикува в армейската преса. Завършва висше образование (1960 г.). Работи като председател на колхоз, завеждащ отдел култура в Дербентския районен комитет, драматург и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Пише на руски и на горско-еврейски език. Превежда на горско-еврейски поезия и драматургия от руски, аварски, азерски и др. езици. По 30 от стихотворенита му са създадени популярни песни. Автор е на стихосбирките „Мы защитники мира” (1952 г.), „Песни молодости” (1959 г.), „Думы поэта” (1966 г.), „Разговор с сердцем” (1970 г.) и „Судьба и любовь” (1972 г.). Умира на 27 юли 1972 г. в гр. Дербент, Дагестан.