Виталий Коржиков Опять хоть век взорви Отново няма

„ОПЯТЬ – ХОТЬ ВЕК ВЗОРВИ...”
Виталий Титович Коржиков (1931-2007 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТНОВО – НЯМА КАК
 
Отново – няма как –
пред нас е адска чаша:
момчета в кръв са пак.
Все наши, наши, наши!
 
Пробойните в стена
закрили с младо тяло,
се влачат из страна
измъчени, горяли.
 
Пак сняг червен е вън,
и пак, и пак, отново
над нас вилнее сън –
на Борис Годунов е.


Ударения
ОТНОВО – НЯМА КАК
 
Отно́во – ня́ма ка́к –
пред на́с е а́дска ча́ша:
момче́та в кръ́в са па́к.
Все на́ши, на́ши, на́ши!
 
Пробо́йните в стена́
закри́ли с мла́до тя́ло,
се вла́чат из страна́
измъ́чени, горя́ли.
 
Пак сня́г черве́н е въ́н,
и па́к, и па́к, отно́во
над на́с вилне́е съ́н –
на Борис Годуно́в е.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виталий Коржиков
ОПЯТЬ – ХОТЬ ВЕК ВЗОРВИ...
 
Опять – хоть век взорви! –
Нам пить из адской чаши:
Вновь мальчики в крови.
Все наши, наши, наши!
 
Пробоины в броне
Забили юным телом,
И тянет по стране
Измученным, горелым.
 
Опять снега красны,
И снова, снова, снова
Страну терзают сны
Бориса Годунова.
 
               1995 г.




---------------
Руският поет Витали Коржиков (Виталий Титович Коржиков) е роден на 12 април 1931 г. в гр. Харков. Завършва литературния факултет на Московския държавен педагогически институт (1953 г.). Работи като учител в селища в Сахалин, моряк на полярни и околосветски експедиции, журналист във Владивосток, кореспондент на в. „Пионерская правда” и ръководител на детски творчески колективи. Пише сценарии за мултипликационни филми. Автор е на стихосбирките „Крылья” (1957 г.), „Морской конёк” (1958 г.), „Сорок белых кораблей” (1975 г.), „Стихи и рассказы” (1989 г.) и др., на биографичната монография „Александр Пушкин” (1997 г.), книгите с повести и разкази за деца и юноши „Кораблик” (1959 г.), „Первое плаванье” (1961 г.), „Морской сундучок” (1971 г.), „Волны словно кенгуру” (1976 г.), „Коготь динозавра” (1979 г.), „Весёлое мореплавание Солнышкина” (1982 г.), „Вот какой Пахомов” (1983 г.), „Я еду к океану” (1985 г.), „Девочка в тельняшке” (2007 г.) и др. Умира на 26 януари 2007 г. в Москва.