Александр Блок - Душа молчит. В холодном небе

Александр Блок
***Душа молчит. В холодном небе

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Мълчи душата. Вечер пада,
все същите звезди блестят.
Навред за злато и за хляба
в неспирен шум тълпи крещят...

А тя мълчи, -  край нея викат,
и вижда други светове, 
но в самотата си двулика
подготвя чудни дарове,

За своя бог тя дар подготвя,
богопомазана, в нощта,   
и чува отдалече сродна
зове я другата душа...

Тъй - бели птици над океана,
неразделими от любов,
се търсят през мъглата бяла
с познатия им вечен зов.

3 февраля 1901
Превод: 27.01.2016 г.

-----------------------------

МълчИ душАта. ВЕчер пАда,
все сЪщите звездИ блестЯт.
НаврЕд за злАто и за хлЯба
в неспИрен шУм тълпИ крещЯт...

А тЯ мълчИ, -  край нЕя вИкат,
и вИжда дрУги световЕ, 
но в самотАта си двулИка
подгОтвя чУдни даровЕ,

За свОя бОг тя дАр подгОтвя,
богопомАзана, в нощтА,   
и чУва отдалЕче срОдна
зовЕ я дрУгата душА...

Тъй - бЕли птИци над океАна,
неразделИми от любОв,
се тЪрсят през мъглАта бЯла
с познАтия им вЕчен зОв.

-----------------------------

***

Душа молчит. В холодном небе
Всё те же звезды ей горят.
Кругом о злате иль о хлебе
Народы шумные кричат...

Она молчит, - и внемлет крикам,
И зрит далекие миры,
Но в одиночестве двуликом
Готовит чудные дары,

Дары своим богам готовит   
И, умащенная, в тиши,          
Неустающим слухом ловит
Далекий зов другой души...

Так- белых птиц над океаном
Неразлученные сердца   
Звучат призывом за туманом,   
Понятным им лишь до конца.   

3 февраля 1901