Проба перевода с болгарского. 1
Георги Борисов
НА БРАТ МИ
Аз не зная защо, аз не помня кога полетяхме,
нито кой превъртя и отмести небесния свод
и със златна коса през нозете ни кални замахна –
да летим и да търсим зад слънцето слънце и род.
Бяхме девет мъже и на огън миришехме още,
на земя и на въздух – но никой от нас не видя
как една по една ни напуснаха земните нощи
и замръзна под пясъка празната морска вода.
Бяхме първите ние – и нищо не знаехме, нищо,
като риби се носехме в прашния звезден поток,
а вселената палеше своите тъмни стърнища
и щурците й огнени пееха в нас на възбог.
И протегнали устни към синята кръв на безкрая,
изпреварили с толкова чужди животи смъртта,
ние спряхме в небето – да стигнем под свода сияен
само тази отдавна изстинала вече звезда.
Като слепи змии се кълбяха слънцата й сънни...
И дочухме тогава – през девет води и гори –
гласовете кървящи на нашите братя отвъдни
и въздишките бъдни на родните свои сестри.
И проклехме света, който с райско перо ни погали
и сред цялата кал ни облече и скри в светлина,
и нозете ни взе, а крилата прозрачни запали
и ни прати отгоре по-черна от гарван земя.
И проврели тела през утробния вой на живота,
вкаменени от студ, ослепели от кървава пот,
запълзяхме напред – с изпочупени лакти и нокти –
да летим и да търсим земята и своя народ.
Проба перевода:
Джордж Борисов
Мой путь к брату.
Моему брату.
Я не знаю, почему то не помню, я тот полёт.
Или кто ушёл в раскрытое, кем то небо.
Ангел опустился у наших грязных ног, ждёт.
Прилетел хранить наше солнце рода и древо.
Нас было девять человек, всё дышало огнём,
Даже земля и воздух, и никто не увидел из нас,
Как один за другим, без земли уже в ночь идём.
Тела под песком, у морской воды, где сейчас?
Мы не были первыми, и бездна,бездн, не знает нас,
И плыли мы в пыльном потоке звёзд, видя уже порог.
Вселенной огни,пылевых облаков ,скрывают нас от вас.
Её лучи и сферы звуки, песню пели: с нами Бог!
И губы напряжены, до голубой крови бесконечности.
Вперед летим, как чужеродные мы для вечности.
И остановка, у звёздного хранилища небес.
А в сердце света холод, Он там не воскрес.
Протуберанцы крутятся над солнцем сонным,
И слышится звук, от девяти вод и леса, томным.
И с кровью в сердце, молитвы братьев, и голоса
Сестёр Христовых, за возвращение нас, в телеса.
И проклят мир, что тело он Христово тронул, в нас.
И среди грязи мира, одевшись светом, он лучом ушёл.
И укрепив нам ноги, прозрачные и лёгкие крылья дав на час
Послал к вершине земли нас,где чёрный ворон, гнездовье возвёл.
Заставив этим, нас как младенцев, к жизни взвыть, её искать.
Окаменевшая от холода душа, и сквозь потоки пота, течёт слеза.
Ползли все вверх, локтей разбитых и ногтей, мы заставляли так страдать.
Лететь хотелось, где земля, где свой народ, искали жаждущие их глаза.
Свидетельство о публикации №116012501505
Мы не были первыми, и бездна,бездн, не знает нас. Здесь кажется ошибка: и бездна, безднА, не знает нас.
Марьша 12.02.2017 19:56 Заявить о нарушении
А насчёт ошибки, это как понимать. Ваше исправление делает строку более ритмичной, и усиливает слово бездна. (вполне классно)
Но я философ по сути и написав бездну безд, просто показал(усилил), что имею ввиду тот мрак, что был до творения света и жизни.))
Благодарю за чтение.
Всех Благ! и Радости!
Николай Шу 12.02.2017 20:15 Заявить о нарушении