Виталий Кальпиди Последними гибнут осенние осы Пос

„ПОСЛЕДНИМИ ГИБНУТ ОСЕННИЕ ОСЫ...”
Виталий Олегович Кальпиди (р. 1957 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОСЛЕДНИ ЗАГИВАТ ЕСЕННИТЕ ОСИ

Последни загиват осите ни есенни. Сипят се
листата в горичката – тяхно убежище. Боже мой,
с нектар разноцветен, от цветния дар не наситени,
опиват живота си мъничък те, разтревожени

от полет в задгробен насекомен рай; пити восъчни
със сладки гледжосани плочки нареждат загрижени,
а после отлитат – не в клин, а на диви рой-облаци,
пили мустакати – и жалки, и сладки, и рижави.

Отронва се с шум вехтория от скрежното синичко
(чети: синкав скреж) – и тревите съвсем са остъргани,
а в този саван невъзможен игла на невинните
се чупи, понеже сред скрежа неопитно гмурват се.

Замислят осите сега любовта си – последната,
побързайте, музи на Осип, любете се пъргаво,
надрънкайте бързо в жужулката свои наследници,
че скоро към вас есента снегове ще е хвърлила –

мълчат; и се ронят крилата, крачката и възлите
с халки на осите в моряшки фланелки накитени.
Докосвам парчета насекоми с пръсти замръзнали
и в прах ги превръщам почти без усилие никакво.


Ударения
ПОСЛЕДНИ ЗАГИВАТ ЕСЕННИТЕ ОСИ

После́дни заги́ват оси́те ни е́сенни. Си́пят се
листа́та в гори́чката – тя́хно убе́жиште. Бо́же мой,
с некта́р разноцве́тен, от цве́тния да́р не наси́тени,
опи́ват живо́та си мъ́ничък те, разтрево́жени

от по́лет в задгро́бен насе́комен ра́й; пи́ти во́съчни
със сла́дки гледжо́сани пло́чки наре́ждат загри́жени,
а по́сле отли́тат – не в кли́н, а на ди́ви рой-о́блаци,
пили́ мустака́ти – и жа́лки, и сла́дки, и ри́жави.

Отро́нва се с шу́м вехтори́я от скре́жното си́ничко
(чети́: си́нкав скре́ж) – и треви́те съвсе́м са остъ́ргани,
а в то́зи сава́н невъзмо́жен игла́ на неви́нните
се чу́пи, поне́же сред скре́жа нео́питно гму́рват се.

Зами́слят оси́те сега́ любовта́ си – после́дната,
побъ́рзайте, му́зи на О́сип, любе́те се пъ́ргаво,
надръ́нкайте бъ́рзо в жужу́лката сво́и насле́дници,
че ско́ро към ва́с есента́ снегове́ ште е хвъ́рлила –

мълча́т; и се ро́нят крила́та, крачка́та и въ́злите
с халки́ на оси́те в моря́шки флане́лки наки́тени.
Доко́свам парче́та насе́коми с пръ́сти замръ́знали
и в пра́х ги превръ́штам почти́ без уси́лие ни́какво.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виталий Кальпиди
ПОСЛЕДНИМИ ГИБНУТ ОСЕННИЕ ОСЫ...

Последними гибнут осенние осы. Осыпанный
наполовину лесок – их прибежище. Божемой,
они, разноцветным нектаром не будучи сытые
почти никогда в этой маленькой жизни, встревожены

полетом в посмертье: в свой рай насекомый, что сотами,
как кафелем сладким, наверное, все-таки выложен;
они улетают не клином, а дикими сотнями,
усатые вжикалки – жалкие, сладкие, рыжие.

Шуршит, осыпаясь, труха иневатого синего
(читай: синеватого инея) – травы истроганы
иголкой невинности савана этого мнимого:
ведь он осыпается, ибо зеленые – вздрогнули.

Вот ос и осыня любовь замышляют последнюю,
а ну, торопитесь, о музы щербатого Осипа,
а ну, накалякайте быстро жужжалку-наследника,
пока еще осень в вас снегом с размаху не бросила –

молчат, осыпаются крыльями, ножками, кольцами,
что к жопкам осиным под видом тельняшки пришпилены.
Беру насекомые дольки замерзшими пальцами
и в пыль превращаю почти что уже без усилия.

               1992 г.




---------------
Руският поет и преводач Виталий Калпиди (Виталий Олегович Кальпиди) е роден на 18 май 1957 г. в гр. Челябинск. Учи във филологическия факултет на Пермския университет, но е изключен с мотивировката „идеологически незрял”. Лидер е на уралския литературен ъндърграунд. Публикува поезия в списания като „Юность”, „Знамя”, „Урал”, „Литературная учёба”, „Родник”, „Лабиринт-Эксцентр” и др. Съставител е на антологиите „Современная уральская поэзия (1978-1996)”, „Антология современной уральской поэзии (1997-2003)” и „Антология современной уральской поэзии (2003-2011)” и на енциклопедията „Уральская поэтическая школа”, съавтор е на проекта „Галерея уральской литературы”. Зам.-главен редактор е на сп. „Уральская новь”. Превежда съвременна американска поезия. Организатор е на пермския градски клуб на поезията (от 1987 г.), редактор е на близо 70 книги на уралски нетрадиционни поети. Автор е на стихосбирките „Пласты” (1990 г.), „Аутсайдеры-2” (1990 г.), „Стихотворения” (1993 г.), „Мерцание” (1995 г.), „Ресницы” (1997 г.), „Запахи стыда” (1999 г.), „Хакер” (2001 г.), „Контрафакт” (2007 г.), „В раю отдыхают от бога” (2014 г.), „IZBRANNOE = Избранное” (2015 г.) и др. Живее в Челябинск.