Пия твоята любов

Надвесила над мене две гърди -
два облака изпръхнали от влага
и мокрото лице, от щастие готово да заплаче;
ти разходка до звездите ми предлагаш.
От радост съм готов и хоризонта да прекрача.

Във тоз момент на всичко съм готов -
със тебе всеки кът е райско място.
От бъчвата със отлежало вино пия твоята любов.
Ти не ме изпускаш от прегръдката си страстна.

14.01.2016 г.
2995 Б.Алекс.
Петър Пенчев


Рецензии