Мария Шандуркова Старые подсолнухи

Мария Шандуркова Болгария
Слънчогледите – Старци

Слънчогледите–старци чернеят от слънце,
пръстта вече гледат, навели глави.
Край тях, разорана, земята пак тръпне
и семето чака със жадни гърди.

Те своето слънце събирали дълго
и сокове земни, гълчава и звън,
но жътвата всичко от тях ще погълне,
а облакът есенен праща им сън.

Лъчи не стареят и слънце не гасне...
Две релси – и време стремглаво лети...
Помахвам от влака на тъжните старци,
стих светъл в сърцето за тях се роди.


Старые подсолнухи
http://www.stihi.ru/2016/01/10/2956

Перевод Александра Борисова

Подсолнухи старые чёрны от солнца,
Корзинки поникли, засохли листы.
Запахано поле, земля ещё дышит
И семечек ждёт всё и просит – прости!

Подсолнухи солнце в полях собирали
И соки земли, и полуденный звон.
Убрали всё поле, а их миновали.
Осенние тучи лелеют их сон.

Лучи не стареют и солнце не гаснет…
Два рельса – как время стремится, летит!
Помашем из поезда горестным старцам
И светлый стих в сердце возникнет за них.