Белотата започна да слиза
полека, полека по склона,
да облича града в бяла риза,
без за дъжда да си спомня.
А дъхът и остър, и режещ
затанцува с голите клони.
Какво от това, той копнежът
от белите мисли се рони.
Замръзна сълза във капчука,
врабец до комина се сгуши.
Северняк напористо задуха,
после завихри сивия пушек.
Хрупкат стъпки в пъртина,
бяла, към дома със посока.
Студът, избуял в тази зима
до камината нося да стопля.
Зимно
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116010906211
Свидетельство о публикации №116010906211
Рецензии