Юрий Лощиц Наша вера детская Нашта вяра детска е

„НАША ВЕРА – ДЕТСКАЯ...”
Юрий Михайлович Лощиц (р. 1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
 
 
НАШТА ВЯРА ДЕТСКА Е

Нашта вяра детска е, човечна:
ще живеем, ще живеем вечно.
Татко, мама няма да умрат.
Нощем викнеш ли – грижовно бдят.
Идват и до теб застават нежно
с вяра, с искрена любов, с надежда.


Ударения
НАШТА ВЯРА ДЕТСКА Е

На́шта вя́ра де́тска е, чове́чна:
ште живе́ем, ште живе́ем ве́чно.
Та́тко, ма́ма ня́ма да умра́т.
Но́штем ви́кнеш ли – грижо́вно бдя́т.
И́дват и до те́б заста́ват не́жно
с вя́ра, с и́скрена любо́в, с наде́жда.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
 

Юрий Лощиц
НАША ВЕРА – ДЕТСКАЯ...

Наша вера – детская, простая:
будем жить и жить, не умирая.
И отец, и мама не умрут.
Ночью вскрикнешь – сразу подойдут.
Подойдут и станут к изголовью
с верою, надеждой и любовью.

               1972 г.




---------------
Руският поет, писател, литературовед, публицист, биограф и преводач Юри Лошчиц (Юрий Михайлович Лощиц) е роден на 21 декември 1938 г. в с. Валегоцулово, Одеска област. Пише стихове от ученическите години, първите му публикации са в поетичните сборници „Радуга” (1958 г.) и „Открытая земля” (1959 г.). Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет (1962 г.). Работи като кореспондент, литературен сътрудник и редактор във в. „Ленинское знамя” (1962-1964 г.), в. „Пионерская правда” (1964-1965 г.), в. „Учительская газета” (1966-1970 г.), изд. „Молодая гвардия” (1974-1983 г.), в. „Литературная Россия” (1990-1994 г.) и електронния портал „Русское воскресение” (от 2000 г.), главен редактор е на сп. „Образ” (1995-1997 г.) и алманах „Тобольск и вся Сибирь” (2003-2007 г.). Превежда сръбска поезия. Член е на Съюза на писателите на СССР (1980 г.), от 2003 г. е в ръководството на съюза. Автор е на стихосбирките „Столица полей” (1990 г.), „Больше, чем всё” (2001 г.) и „Величие забытых” (2007 г.), на романите „Унион” (1992 г.) и „Полумир” (1996 г.), на документалните повести „Послевоенное кино” (2000 г.) и „Пасха красная” (2002 г.), на художествените биографии „Григорий Сковорода” (1972 г.), „Гончаров” (1977 г.), „Дмитрий Донской” (1980 г.) и „Кирилл и Мефодий” (2013 г.), на книги с публицистика и киносценарии. Носител е на много литературни награди. Живее в Москва.