Юрий Колкер Он под вечер садится Сяда привечер той

„ОН ПОД ВЕЧЕР САДИТСЯ...”
Юрий Иосифович Колкер (р. 1946 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЯДА ПРИВЕЧЕР ТОЙ
 
Сяда привечер той зад бюрото самин
и прозореца ъглов следи.
Там издига се стволът на черен комин
и голямата врана стои.
 
Сякаш птицата гледа стремежа му вял,
но не с поглед, смразяващ ума:
не е гарван на Едгар, злокобно влетял,
просто градска е врана, кума.
 
Той обръща към своето минало взор,
като цяло – живот без следа:
неуспехи, успехи... От упор разбор
на бедата – невиждащ беда.
 
Страшноватичко фокусът е променен,
не е срамна в бедата тъга.
За подводния свят на Кусто вдъхновен
си припомня героят сега.
 
В онзи див, непонятен, разплискан всемир
с вече чезнеща повърхнина
слух отслабва, загубва се ориентир
и животът е с друга цена.
 
Докато той на думите търси места,
преминаващ през тягост напред,
вцепеняват се клоните, падат листа
и водата покрива се с лед.


Ударения
СЯДА ПРИВЕЧЕР ТОЙ
 
Ся́да при́вечер то́й зад бюро́то сами́н
и прозо́реца ъ́глов следи́.
Там изди́га се ство́лът на че́рен коми́н
и голя́мата вра́на стои́.
 
Ся́каш пти́цата гле́да стреме́жа му вя́л,
но не с по́глед, смразя́вашт ума́:
не е га́рван на Е́дгар, злоко́бно влетя́л,
про́сто гра́дска е вра́на, кума́.
 
Той обръ́шта към сво́ето ми́нало взо́р,
като ця́ло – живо́т без следа́:
неуспе́хи, успе́хи... От у́пор разбо́р
на беда́та – неви́ждашт беда́.
 
Страшнова́тичко фо́кусът е промене́н,
не е сра́мна в беда́та тъга́.
За подво́дния свя́т на Кусто́ вдъхнове́н
си припо́мня геро́ят сега́.
 
В о́нзи ди́в, непоня́тен, разпли́скан всеми́р
с ве́че че́знешта повърхнина́
слух отсла́бва, загу́бва се ориенти́р
и живо́тът е с дру́га цена́.
 
Докато́ той на ду́мите тъ́рси места́,
премина́вашт през тя́гост напре́д,
вцепеня́ват се кло́ните, па́дат листа́
и вода́та покри́ва се с ле́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Колкер
ОН ПОД ВЕЧЕР САДИТСЯ...
 
Он под вечер садится за письменный стол
И в окно угловое глядит.
Там котельной трубы возвышается ствол
И большая ворона сидит.
 
Птица тоже как будто косит на него,
Но не взглядом, сводящим с ума:
Нет, не ворон Эдгара, всего ничего,
Городская ворона, кума.
 
Он бросает на прошлое мысленный взор,
Заурядное, в целом, житье:
Неудачи, удачи... Он смотрит в упор
На беду – и не видит ее.
 
То и страшно, что в фокусе вечно не то,
Что бедою не стыдно назвать.
Отвлекаясь, подводные съемки Кусто
Начинает герой вспоминать.
 
Тот неверный, невнятный, расплывшийся мир,
Где поверхность уже не видна,
Слух слабеет, теряется ориентир,
Да и жизни другая цена.
 
И пока его мысль подбирает слова,
Сквозь хандру пробиваясь с трудом,
Цепенеют деревья, спадает листва,
И вода покрывается льдом.
 
               1974 г.




---------------
Руският поет, литературовед и преводач Юрий Колкер (Юрий Иосифович Колкер) е роден на 14 март 1946 г. в Ленинград. Завършва физико-механичния факултет на Ленинградския политехнически институт (1969 г.). Кандидат е на физико-математическите науки (1978 г.). Работи в Агрофизическия институт и в Северния научноизследователски институт по хидротехника и мелиорация. Пише стихове от детските си години, първите му публикации са от 1964 г. в студентски многотиражки. Публикува поезия и литературна критика в самиздатския издания като „Часы”, „Обводный канал”, „Диалог”, „Молчание”, в съветски списания като „Литературная газета”, „Новый мир”, „Новое время”, „Аврора”, „Звезда”, „Нева” и в чуждестранни списания и алманаси като „Русская мысль”, „Континент”, „Страна и мир”, „Русские поэты на Западе”, „Зарубежные записки”, „Панорама” и мн. др. Съсъставител е на самиздатската антология „Острова” (1982 г.) и на самиздатския алманах „ЛЕА” (1982-1984 г.). През 1984 г. емигрира в Израел, а от 1989 г. живее в Англия. Работи в лабораторията по биофизика на растенията в Йерусалимския университет и в руската служба на Радио Би Би Си в Англия. Автор е на над 20 книги с поезия, проза, литературна критика и есеистика, сред които стихосбирките „Кентавромахия” (самиздатско издание, 1972 г.), „Послесловие” (1985 г.), „Антивенок” (1987 г.), „Далека в человечестве” (1990 г.), „Завет и тяжба” (1993 г.), „Ветилуя” (2000 г.), „Сосредоточимся на несомненном” (2006 г.), „Клинопись” (2007 г.). Живее в Лондон.