Риторично, Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява.
Душата ми тревожна скита
и вечно пита, пита, пита...
Нощта не носи ми покой.
Измъчих се! Но, Боже мой,
дали пък бих била щастлива,
открила мир сред скука сива?
В безличен, безпроблемен ден,
Човекът в мен ще бъде оскърбен,
ще страда и духът ми угнетен,
открили, че в спокойствието сиво
ЧОВЕШКОТО у мен е полуживо.
© Copyright: Генка Богданова, 2015
Свидетельство о публикации №115122609613
Свидетельство о публикации №115122609613
Рецензии