Метаморфози, Генка Богданова

І.

Пъпката разцъфна в нежен цвят,
узря след него плод чудесен.
Той  остави сладък аромат,
вкуса на мед и птича песен….

Днес, когато дните ми летят
към ранната ми хладна есен,
в сърцето ми разпуква цвят,
узрява плод и бликва песен.

ІІ.

Щурците се сбогуват с лятото
и тъжна е прощалната им песен.
То, лятото, си тръгна с ятото
на птиците, отлитащи наесен.

Но догодина други “гъдулари”
с песен ще посрещнат друго лято.
А то в гнездата стари ще завари
рожбите на прелетното ято.

ІІІ.

Като щурците натъжени
сърцата с младост се сбогуват.
Отлитат дните преброени
и много кратки ни се струват.
Но струва ли си да тъгуваш
за неизбежната раздяла,
смехът на младостта щом чуваш
в гласчета детски зазвъняла?
Тя пак е тук. И пак е с тебе
отлитналата твоя младост,
и ти отново си обсебен
от планове, мечти и радост.


                ІV.
Да, аз вече не съм бързоного поточе,
в което водата игриво клокочи.
Сега съм река - пълноводна,дълбока-
и вярно те следвам в оная посока,
в която отдавна пътуваш и ти.
Сляха се нашите бистри води,
прегръщат се, галят се - нежни и тихи…
От любовта ни небесни дъги се родиха,
а под едната бликна младо поточе,
което ни следва и мило клокочи.