Михаил Красильников Ожоги на лице заменит ржа Ръжд

„ОЖОГИ НА ЛИЦЕ ЗАМЕНИТ РЖА...”
Михаил Михайлович Красильников (1933-1996 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РЪЖДИТЕ БЕЛЕЗИТЕ ЩЕ СМЕНЯТ
 
Ръждите белезите ще сменят,
цвета си риза ще забрави,
огледалата ще забравят свят
и само прах ще отразяват.
В тоз миг, от тежките пророчества потиснат –
аз на майтап ги пророкувах –
той, поусмихнат, ще поиска
да стане и да отпътува.
Но трудно е да изоставиш град,
сред който дълго в плен оставаш,
където трябва, в плач залят,
обикновеното да изразяваш.
Съчувствайки му за тъга –
със загубата на родина сродна –
ще спра, на пясъка сега
аз ще напиша: „Път свободен!”


Ударения
РЪЖДИТЕ БЕЛЕЗИТЕ ЩЕ СМЕНЯТ
 
Ръжди́те бе́лезите ште сменя́т,
цвета́ си ри́за ште забра́ви,
огледала́та ште забра́вят свя́т
и са́мо пра́х ште отразя́ват.
 
В тоз ми́г, от те́жките проро́чества поти́снат –
аз на майта́п ги пророку́вах –
той, поусми́хнат, ште пои́ска
да ста́не и да отпъту́ва.
 
Но тру́дно е да изоста́виш гра́д,
сред ко́йто дъ́лго в пле́н оста́ваш,
къде́то тря́бва, в пла́ч заля́т,
обикнове́ното да изразя́ваш.
 
Съчу́вствайки му за тъга́ –
със за́губата на роди́на сро́дна –
ште спра́, на пя́съка сега́
аз ште напи́ша: „Пъ́т свобо́ден!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Красильников
ОЖОГИ НА ЛИЦЕ ЗАМЕНИТ РЖА...
 
Ожоги на лице заменит ржа,
Истлев, забудет цвет рубаха,
И зеркала забудут отражать,
А станут создавать из праха.
Тогда под тяжестью исполненных пророчеств –
А я пророчил ради смеха –
Он улыбнется и захочет
Собраться сразу и уехать.
Но тяжело покинуть города,
Которые привычней плена,
И там, где надо зарыдать,
Изобразить обыкновенное.
Сочувствуя его тоске –
Сродни одной потере Родины –
Остановлюсь, и на песке
Я напишу: „Проезд свободен”.
 
               1958 г.




---------------
Руският поет Михаил Красилников (Михаил Михайлович Красильников) е роден на 9 декември 1933 г. в гр. Орша, Витебска област, Белорусия. Той е един от пионерите на неофициалната руска култура. През 1951 г. постъпва във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет, но през 1952 г. е изключен (успява да се възстанови и да завърши журналистика чак през 70-те години). През 1956 г. е осъден за антисъветски лозунги по време на демонстрация и прекарва 4 години в подразделението на ГУЛАГ Дубровлаг в Мордовия. В лагера подготвя и разпространява ръкописните литературни алманаси „Троя” и „Пятиречие”. След освобождаването работи в бюро за пътувания. Съставя пътеводител на Рига. Приживе има само няколко поетични публикации в сп. „Аврора”. Умира на 7 декември 1996 г. в Рига. Негови стихове са включени в антологии и сборници като „Филологическая школа”, „Антология самиздата”, „Русские стихи 1950-2000 годов”, „Старшие авторы филологической школы” и др.