Христо Фотев Болгария България

„БЪЛГАРИЯ” („БОЛГАРИЯ”)
Христо Константинов Фотев (1934-2002 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Николай Сысойлов


Христо Фотев
БЪЛГАРИЯ

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински – приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятърът ти ми разкъса дрехите.
Студено ми е – приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена –
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра – завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката – помагай ми
да задържа до края добротата си!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени – съпротивлявай се, –
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха – показвай ми
измамата на техните ласкателства, –
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия –
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме – издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея – да живея истински!
Не позволявай да умра –
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта – без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
 
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!


Христо Фотев
БОЛГАРИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Николай Сысойлов)

Благодарю за мудрое терпение,
За мудрое молчание, Болгария!
В глазницах окон по'езда прозрения
душа моя рыдает от страдания…
В безвременье, сквозь все итоги-выводы,
мой поезд мчит – и в нём я, как на паперти.
А стёкол нет – они судьбою выбиты! –
и сорвана одежда ветром памяти.
Мне холодно – согрей, хотя б из жалости,
в объятиях, Святая Богородица!
Не оттолкни, молю тебя, пожалуйста,
дай сил душе не лгать, как в мире водится.

Не дай мне умереть –
Спаси, Всевышняя,
и защити от магии прекрасного,
красивого и вкусного, но лишнего:
подарков, подхалимства сладострастного.
От магии того, что дышит бедами,
унынием, отчаянья прорехами…
Улыбка за столом – да за беседами –
единственная радость и утеха мне.

Не дай мне умереть –
дай сил и бодрости,
чтоб сохранить друзей и веру в праведность,
чтоб на коварство не ответить подлостью,
чтоб в истине искать любовь и правильность.
И вытащи меня из круга адова
развратных женщин – вопреки проклятию.
Чтоб лишь одна, кто всей душою рада мне,
была любимою, а детям – матерью.

Не дай мне умереть –
о, защити меня
от ревности и страшного приятельства,
от лести и вранья неощутимого –   
Не убивай бездушием предательства.
Дай мне воспрянуть радостным известием –
И страхи позабыть, и сны нелепые…
Я стану для тебя любви созвездием,
Чтоб созерцать твоё великолепие. 

Не дай мне умереть –
сродни и сблизь меня
с корня'ми пра'дедов, великих пращуров,
чтоб окрылять – любовью чистой! – ближнего,
а верой и надеждою – и падшего…
Прими меня, чтоб я проникся мудростью –
и щедростью – безудержно, неистово.
Чтоб не боялся бедности и трудностей.
Чтоб жил тобой – твоей великой истиной.

Не дай мне умереть, –
но дай бесстрашия
и капельку надежды на прощение.
О, как я понимаю, что чем старше я –
тем ближе час великого крещения.
И потому – тебе так благодарен я!
И потому – в порыве вдохновения –
звучит в моей душе прозрений ария:
я ощущаю Дух Благословения!
И Откровения!

Благодарю тебя за щедрое терпение
и за великое молчание, Болгария!