Юрий Мамлеев Не умру Няма да умра

„НЕ УМРУ...”
Юрий Витальевич Мамлеев (1931-2015 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЯМА ДА УМРА
 
Смърт не чакам... Пред Господа Бога
се кълна... Чудеса... Ветрове...
Там над мен, над глупака убоги
вечер пеят безброй гласове.
 
И дъждец, с танц и песни преминал,
ще ме ръси сред топлия ден.
Ето, тихо излиза, безименен,
за душата говори си с мен.
 
За врага да измоля прощение.
Дявол зъл да даря с благодат.
И блажено бездомен и беден
до крайпътния пън да умра.
 
Ветрове да ме скършат не могат.
Пристан Божи духа ми зове.
Тук над мен, над глупака убоги,
всяка вечер звънят гласове.


Ударения
НЯМА ДА УМРА
 
Смъ́рт не ча́кам... Пред Го́спода Бо́га
се кълна́... Чудеса́... Ветрове́...
Там над ме́н, над глупа́ка убо́ги
ве́чер пе́ят безбро́й гласове́.
 
И дъжде́ц, с танц и пе́сни преми́нал,
ште ме ръ́си сред то́плия де́н.
Е́то, ти́хо изли́за, бези́менен,
за душа́та гово́ри си с ме́н.
 
За врага́ да измо́ля проште́ние.
Дя́вол зъ́л да даря́ с благода́т.
И блаже́но бездо́мен и бе́ден
до крайпъ́тния пъ́н да умра́.
 
Ветрове́ да ме скъ́ршат не мо́гат.
При́стан Бо́жи духа́ ми зове́.
Тук над ме́н, над глупа́ка убо́ги,
вся́ка ве́чер звъня́т гласове́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Мамлеев
НЕ УМРУ...
 
Не умру... Перед Господом-Богом
Я клянуся... Кругом чудеса...
Надо мною, над дурой убогой,
Что ни вечер поют голоса.
 
Пропоет и пропляшет, родимый,
Дождик теплый меня окропит.
Вот он тихий выходит, без имени,
И со мной о душе говорит.
 
Помолюсь за врагов и за лишних.
Даже чорту хочу благодать.
Как блаженно бездомной и нищей
Будет мне у пенька умирать.
 
Ветер в поле меня не развеет.
Дух мой Богом пронизан до дна.
Надо мною, над дурой убогой,
Каждый вечер поют голоса.




---------------
Руският писател, поет, драматург и философ Юри Мамлеев (Юрий Витальевич Мамлеев) е роден на 11 декември 1931 г. в Москва. Завършва Московския лесотехнически институт (1956 г.). От 1957 до 1974 г. преподава математика във вечерни училища. През 60-те години в квартирата му се събират творци от неофициалната руска култура, активен член е на литературната група „Секта сексуальных мистиков”. Основател е на литературното течение метафизически реализъм и на философската доктрина „Вечна Русия”. Съветските издателства и периодични издания отказват да публикуват творбите му и неговите философски есета, стихове, разкази и романи се разпространяват само в самиздатския печат. През 1974 г. емигрира в САЩ и преподава в университета „Корнел” в гр. Итака и в други американски университети. През 1983 г. се преселва във Франция и преподава руска литература в Медонския институт за руска култура и в Института за източни цивилизации в Париж. Негови книги се издават в много страни по света. В началото на 90-те години е един от първите руски емигранти, завърнали се в Русия. През следващите години в различни руски издателства в големи тиражи излизат над 30 негови книги, а пиесите му се поставят в страната и в чужбина. Преподава индийска философия във философския факултет на Московския държавен университет (1994-1999 г.). Член е на Съюза на писателите на Русия, на Съюза на литераторите в Русия, на Съюза на драматурзите на Русия, на американския,  френския и руския ПЕН клуб. Автор е на книги с проза, поезия, философска есеистика и културология, сред които „Изнанка Гогена” (1982 г.), „Живая смерть” (1986 г.), „Шатуны” (1988 г.), „Сборник рассказов” (1990 г.), „Вечный дом” (1991 г.), „Голос из ничто” (1991 г.), „Избранное” (1993 г.), „Судьба Бытия” (1997 г.), „Чёрное зеркало” (2001 г.), „Блуждающее время” (2001 г.), „Россия вечная” (2002 г.), „Основные таны” (2002 г.), „Задумчивый киллер” (2003 г.), „Американские рассказы” (2003 г.), „Конец века” (2003 г.), „Мир и хохот” (2003 г.), „Другой” (2006 г.), „Крылья ужаса” (2008 г.), „Русские походы в тонкий мир” (2009 г.), „Империя духа” (2010 г.), „После Конца” (2011 г.) и мн. др. Умира на 25 октомври 2015 г. в Москва.