Плача ли... Да ... сълзи са...
Очите ми са пълни със тъга.
Сърцето ми е празно. Глъхне.
Вече нямам дом, ни пък стряха.
Дали плача... Да.. С душата.
Свива се сърцето. Как боли.
Имах си стопанин. И стопанка.
И прекрасни дни тогава бяха.
Вече сам съм. И коматче нямам.
Улицата ми е дом. В пек, и в мраз.
Само спомням си... И ми е жално.
Плача ли... Навярно е така...
Да... В очите ми сълзи са.
В тях стаена горест... болка...
И ние като вас страдаме с душа.
Монолог
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115121003134
Свидетельство о публикации №115121003134
Рецензии