Сергей Шелковый Над морем Над морето
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАД МОРЕТО
За залеза на лятото да жалим?
Към изгрева му да катерим връх?
Във водни кончета, цветя, омая
отива си – ни живо, ни без дъх,
пренася с влака чуждите предели,
обдишва южната виделина...
А как звъняха щиглеците смело!
Как лястовици галеха деня,
подреждайки се в музикални думи
по нотни жици в лятна синева!
А ние с теб през юнски ранни друми
по щрих-пунктир, по пътна канава,
рено наели от Бургас, ще бродим
натам, където – сякаш миг назад –
на пристана ни чакат платноходи,
край вила „Роза” лилии цъфтят.
Съзвездията над морето – същи...
Созополската нощ е огнен сън
и бриз понтийски, празнично обгръщащ,
тъга предсмъртна ще издуха вън
от трудно зазименото съзнание...
Вина червени в полунощ кипят,
звънят над подмладяваща компания,
проблясва вечност в чашите уханни...
Да плуваме, без погледи назад.
Ударения
НАД МОРЕТО
За за́леза на ля́тото да жа́лим?
Към и́згрева му да кате́рим връ́х?
Във во́дни ко́нчета, цветя́, ома́я
оти́ва си – ни жи́во, ни без дъ́х,
прена́ся с вла́ка чу́ждите преде́ли,
обди́шва ю́жната виделина́...
А ка́к звъня́ха шти́глеците сме́ло!
Как ля́стовици га́леха деня́,
подре́ждайки се в музика́лни ду́ми
по но́тни жи́ци в ля́тна синева́!
А ни́е с те́б през ю́нски ра́нни дру́ми
по штри́х-пункти́р, по пъ́тна канава́,
рено́ нае́ли от Бурга́с, ште бро́дим
ната́м, къде́то – ся́каш ми́г наза́д –
на при́стана ни ча́кат платнохо́ди,
край ви́ла „Ро́за” ли́лии цъфтя́т.
Съзве́здията над море́то – съ́шти...
Созо́полската но́шт е о́гнен съ́н
и бри́з понти́йски, пра́знично обгръ́шташт,
тъга́ предсмъ́ртна ште изду́ха въ́н
от тру́дно зазиме́ното съзна́ние...
Вина́ черве́ни в полуно́шт кипя́т,
звъня́т над подмладя́вашта компа́ния,
пробля́сва ве́чност в ча́шите уха́нни...
Да плу́ваме, без по́гледи наза́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шелковый
НАД МОРЕМ
Печалиться ли о закате лета?
Благодарить ли за рассвет его?
В стрекозах, лепестках, прожилках света,
он ушло, – не живо, не мертво, –
и увело в нездешние пределы
все южного уклона поезда...
А так стрижи звенели в небе смело!
Так нежили касатки провода,
нарисовавшись музыкальной фразой
на нотных строчках в летней синеве!
А мы с тобой июньской ранней трассой
по штрих-пунктиру, по кайме-канве
в „Рено” наёмном от Бургаса мчали
туда, где, словно день – не год! – назад,
нас парусники ждали на причале,
где цвёл у виллы „Рози” лилий сад.
Созвездия над морем – „всюду те же...”
Полна огней созопольская ночь,
и бриз понтийский, праздничный и свежий,
тоску предсмертья выдувает прочь
из трудно зимовавшего сознанья...
Вот склянки с красным в полночи опять
звенят над мысом в молодильной пране,
мерцает вечность в радужном стакане...
И плыть дано, не озираясь вспять.
2015 г.
http://www.stihi.ru/2015/08/29/6467
---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.), „Очерки о литературе” (2014 г.), „Свет безымянный” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.
Свидетельство о публикации №115120500057
В этом году/август/ мне подфартило-
я снова на родине вашей была
жадным туристом гуляла по Варне,
Поморью,Соли музей посетив,
Побывала в бывшей столице,
Старинное Велико - Тырново
на фото запечатлив.
Балчик, Несебр,Созополь
и прочие редкие и памятные места
сейчас вспоминаем, как подарок судьбы.
С глубоким уважением
Майя Барахова 05.12.2015 10:31 Заявить о нарушении