А может...

На стихотворение Александр Самчук
http://www.stihi.ru/2015/12/02/11431

От бессилья кричу, сердце рву я свое.
Достучаться пытаюсь - ты слышишь?
Монотонность и скука меня достают
и дожди, что колотят по крыше.

Прекрати упрекать, что тебя не люблю.
Не заслужены эти нападки.
И тем более, снова тебе повторю,
Не при чем здесь твои недостатки!

Если правда, что я половинка твоя?
Что любовь нас с тобой повенчала,
обними, расцелуй в обе щеки меня
И начнем все с тобою сначала.

 

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
МОЖЕ БИ…

От безсилие вика сърцето и плаче,
и чука то настоятелно, чуваш ли?
Монотонност и мъка мен ми донася
и дъждът който блъска по покрива.

Спри да ме съдиш, че не те любя,
не заслужавам аз тези нападки.
За това най вече пак ти повтарям,
тук няма нищо за твоите грешки.

Ако е истина, защо аз съм твоя,
и защо любовта ни венча?
Прегърни ме , целуни ме по бузите
и всичко да почнем с теб отначало.

Юлияна Великова   12.01.2016 10:56   •