Руслан Элинин Доброта это когда Доброта е когато

„ДОБРОТА – ЭТО КОГДА...”
Руслан Маламагомедович Нурудинов/ Элинин (1963-2001 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДОБРОТА Е, КОГАТО
                На Е. П.
 
Доброта е, когато нечия снимка
на масата ни е дружинка
 
или когато харесват деца
синигеровата окраска,
 
доброта е, когато пред нас са
не само улици, но и лица.


Ударения
ДОБРОТА Е, КОГАТО
 
Доброта́ е, кога́то не́чия сни́мка
на ма́сата ни е дружи́нка
 
или кога́то харе́сват деца́
сини́геровата окра́ска,
 
доброта́ е, кога́то пред на́с са
не са́мо у́лици, но и лица́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Руслан Элинин
ДОБРОТА – ЭТО КОГДА...
                Посвящается Е. П.
 
Доброта – это когда чье-то фото
Можно поставить на стол
 
Или когда синице
Нравится окраска груди
 
Доброта – это когда впереди
Не только улицы, но и лица.




---------------
Руският поет Руслан Елинин (Руслан Маламагомедович Нурудинов/ Элинин) е роден на 23 февруари 1963 г. в гр. Гвардейск, Калининградска област. Пише поезия от ученическите години. Завършва Ленинградската военна академия (1984 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1993 г.). Работи като инженер в завод, железопътен служител, библиотекар, редактор и директор на издателство. Съосновател е на Съюза на хуманитаристите на СССР и на Всесъюзния хуманитарен фонд. Публикува поезия в самиздатски и чуждестранни издания като „Морская черепаха”, „Лонолет”, „Гуманитарный фонд”, „Черновик”, „Арион”, „Новое литературное обозрение” и др. Членува в литературното обединение „Сретенский бульвар”, създава библиотека с архив на неиздадените ръкописи на съветския ъндърграунд, създава литературна агенция и е първият независими издател в постсъветска Русия. През 1990 г. издава сборника „Понедельник. Семь поэтов самиздата”. През 1993 г. е съосновател на литературния клуб „Классики XXI века”. Негови стихове са включени в антологиите „Самиздат века” и „Русские стихи 1950-2000 годов”. Автор е на стихосбирките „Самодельная книжечка на паспорте рыболовной катушки” (самиздат, 1990 г.), „Стихограф” (1993 г.), „Я собрался” (1994 г.), „Из Кирна” (1995 г.), „К Лукреции” (1995 г.), „Симфония разума” (1995 г.) и „Эпиграфы” (1998 г.). През 1996 г. след нещастен случай изпада в кома, умира на 25 декември 2001 г. в Москва.