Борис Пастернак - Снег идёт
«Снег идёт»
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СНЯГ ВАЛИ
Сняг вали, сняг вали.
А снежинки полетели
през прозоречни дантели
цвят мушкато ги следи.
Сняг вали, зашематени,
всички искат да летят, -
стъпки в стълба почернели,
завъртя се кръстопът.
Сняг вали, сняг вали,
сякаш падат не парцали,
а на кръпки с наметало
небосвода се свали.
Сякаш някакъв чудак
от високо по тавана
си играй, наднича само,
от небето слиза пак.
Че животът се върти.
Гледаш - Коледа дошла е.
Не след много - тя си знае -
Новата ще се вести.
Сняг вали, дебел, дебел.
В крак със него, с тези стъпки,
в бавен ритъм без предел,
или бързо темпо взел,
дали времето се мъкне?
И години, пак и пак,
дали трупат като сняг,
или в стихове не млъкват?
Сняг вали, сняг вали,
сняг вали и са смутени:
пътник в белите следи
и цветята удивени,
кръстопътят се изви.
1957
Превод: 28.11.2015 г.
---------------------------
СнЯг валИ, снЯг валИ.
А снежИнки полетЕли
през прозОречни дантЕли
цвЯт мушкАто ги следИ.
СнЯг валИ, зашематЕни,
всИчки Искат да летЯт, -
стЪпки в стЪлба почернЕли,
завъртЯ се кръстопЪт.
СнЯг валИ, снЯг валИ,
сЯкаш пАдат нЕ парцАли,
а на крЪпки с наметАло
небосвОда се свалИ.
СЯкаш нЯкакъв чудАк
от висОко по тавАна
си игрАй, наднИча сАмо,
от небЕто слИза пАк.
Че живОтът се въртИ.
ГлЕдаш - КОледа дошлА е.
НЕ след мнОго - тя си знАе -
НОвата ще се вестИ.
СнЯг валИ, дебЕл, дебЕл.
В крАк със нЕго, с тЕзи стЪпки,
в бАвен рИтъм бЕз предЕл,
или бЪрзо тЕмпо взЕл,
дали врЕмето се мЪкне?
И годИни, пАк и пАк,
дали трУпат като снЯг,
или в стИхове не млЪкват?
СнЯг валИ, снЯг валИ,
снЯг валИ и са смутЕни:
пЪтник в бЕлите следИ
и цветЯта удивЕни,
кръстопЪтят се извИ.
---------------------------
Снег идёт
Снег идёт, снег идёт.
К белым звёздочкам в буране
Тянутся цветы герани
За оконный переплёт.
Снег идёт, и всё в смятеньи,
Всё пускается в полет,–
Чёрной лестницы ступени,
Перекрёстка поворот.
Снег идёт, снег идёт,
Словно падают не хлопья,
А в заплатанном салопе
Сходит наземь небосвод.
Словно с видом чудака,
С верхней лестничной площадки,
Крадучись, играя в прятки,
Сходит небо с чердака.
Потому что жизнь не ждёт.
Не оглянешься – и святки.
Только промежуток краткий,
Смотришь, там и новый год.
Снег идёт, густой-густой.
В ногу с ним, стопами теми,
В том же темпе, с ленью той
Или с той же быстротой,
Может быть, проходит время?
Может быть, за годом год
Следуют, как снег идёт,
Или как слова в поэме?
Снег идёт, снег идёт,
Снег идёт, и всё в смятеньи:
Убелённый пешеход,
Удивлённые растенья,
Перекрёстка поворот.
1957
Художник: Владимир Жданов
Свидетельство о публикации №115112905259