Златоткана мантия облича есента,
понесла в себе си и радост, и тъга.
В хладните си длани още пази тя
на лятото отминалото жарката следа.
Ще сгряват нейните ръце онези спомени,
с най-слънчевите, топли дни, в които
душата й танцувала е с алените макове
над пъстрите поляни и житни класове.
Венеца златен от косите си разплела,
цялата в тъга и обляна във сълзи,
върви и след себе си навред постила
гъсти и студени, провлачени мъгли.
С безрадостни въздишки всичките листа
изсъхват по клоните на своите дървета.
И ронят се, обрулвани от ветровете.
Подгонени от тях, изтощени падат.
И умират.
А някъде от далечината се дочуват
напеви от позната, стара песен -
в ръцете си понесла вихри ледени
пристъпва бавно зимата студена.
EL_
27.11.2015г.
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Есента...
© Copyright: Леналеночка3, 2015
Свидетельство о публикации №115112711241
Свидетельство о публикации №115112711241
Рецензии