Не, не беше сън...

Не, не беше сън...


                Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий,
                Който бе и Който Е, и Който ще бъде.
                /Откровение  4:8/

                Но аз ще погледна към Господа,
                Ще чакам Бога на спасението си.
                ...
                Ако падна,
                ще стана, ако седна в тъмнина,
                Господ ще ми бъде светлина.
                /Михей 7:7/

Изведнъж
ме връхлетя.
Беше като октопод -
с дълги,хлъзгави, студени пипала,
Прокрадна се - не го видях.
Мислите ми заопипва и уплете се във тях.
Към душата бързо пропълзя.
Превзе я и се настани.
Изпълни я с потръпващ и сковаващ страх.
И не знаех...Не разбирах...
аз ли бях, сънувах ли,
не бях ли аз.
. . .
Задърпа ме след себе си,
повлече ме към лепкава, сумрачна пустош.
Безпощадно ме извиваше.
Усукваше ме.
Там, отляво, силно ме болеше.
Метален обръч леден стягаше навсякъде.
И ме притискаше.
Тежеше.
. . .
А сърцето ми...
То сякаш беше спряло.
Но в един момент, с удари по-чести
и неравномерни, започна
силно се мята -
като птиченце умиращо във клетка.
. . .
Аз ли бях, сънувах ли...
И... на мен ли ми се
случваше
това...
...


                Благодаря ти, Господи!
                Благодаря ти, Отче наш!
                Благодаря ти, Татко мой!
                Топлата ти, бащина ръка
                винаги до мен наблизо е била
                и винаги ми е помагала!
                В най-трудните моменти
                сили ми е давала
                и от всякакви надвиснали
                над мен беди ме е спасявала.
                Слава на Тебе, Исусе!!!
                Цялата слава отдавам на Теб!!!
                АМИН.


EL_
15.11.2015г.

EN_fi_su_EL_Леналеночка