Защо ли всеки миг е в полет птица,
а ятото е с`смисъл само в` вишното.
И всеки гръм е тягостно увиснал,
а дъждът е плакал нейде в скришното.
Защо ли всеки вик е прежден вопъл,
а прострените ръце са жажда и прегръдка.
Очите са очи, когато топлина ги пълни,
а без любов сърцето не е истинско.
Защо ли всеки път без пътници е ням
и брезата горе съвсем сама не оцелява.
Защото има смисъл единствено тогава
кога с добро душите ни се населяват.
художник- Венета Дочева
Смисъл
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115112209121
Свидетельство о публикации №115112209121
Рецензии