СПОМЕН ОТ КЪЩАТА СТАРА
Изпърпори пред къщи колата
и спря… Ний слязохме двама.
Не чува се звук… В махалата
на около жив човек няма.
Само котка се сурна сърдито,
сякаш, че някой я гони,
по пътеката, цяла покрита
с бурен и паднали клони…
Тихо и пусто е! - Пладне…
По дърветата лист не потрепва.
Зида се килнал – ще падне,
тупва камък до мен и ме сепва.
Плахо надничам през зида…
Как е грохнала къщата стара!
Нещо святка и… ах, що да видя –
отрупан е с плодове нара.
Скачам през зида… С усилие
път си проправям през драките.
Дворът потънал в бодили е.
Литват уплашено свраките.
Нар един , през клоните гъсти,
шумно пада до мене на крачка.
От земята, затъпкана с пръст,
стърчи някаква детска играчка.
Вземам играчката, нара
и отново се качвам в колата.
Спомен… от къщата стара!
Потегляме… Плаче душата…
10.2015г.
Юлияна Донева - Спомен от къщата стара
© Copyright: Юлияна Великова, 2015
Свидетельство о публикации №115111804211
Свидетельство о публикации №115111804211
Рецензии