Юрий Карабчиевский Непостижимая, немая пустота Неп

„НЕПОСТИЖИМАЯ, НЕМАЯ ПУСТОТА...”
Юрий Аркадьевич Карабчиевский (1938-1992 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕПОСТИЖИМА Е БЕЗМЪЛВНА ПУСТОТА
 
Непостижима е безмълвна пустота!
Бездомни къщи, твърди в свойте постаменти.
Всебетонирани несгъващи се ленти
тревожат тъй далечните места.
 
Кое е немислимо пътя да реди?
Незнайно случва се, очаквано е всичко.
Напред са погледите, крачки криволичат.
Но, странно, трудно може да се потвърди,
 
че зад шпалир от камък някъде в града
блестят с кубета църкви и позлата нижат,
а улиците дишат с днешната си грижа
и с вчерашната радост, с утрешна беда...


Ударения
НЕПОСТИЖИМА Е БЕЗМЪЛВНА ПУСТОТА
 
Непостижи́ма е безмъ́лвна пустота́!
Бездо́мни къ́шти, твъ́рди в сво́йте постаме́нти.
Всебетони́рани несгъ́вашти се ле́нти
трево́жат тъй дале́чните места́.
 
Кое́ е немисли́мо пъ́тя да реди́?
Незна́йно слу́чва се, оча́квано е вси́чко.
Напре́д са по́гледите, кра́чки криволи́чат.
Но, стра́нно, тру́дно мо́же да се потвърди́,
 
че зад шпали́р от ка́мък ня́къде в града́
блестя́т с кубе́та цъ́ркви и позла́та ни́жат,
а у́лиците ди́шат с дне́шната си гри́жа
и с вче́рашната ра́дост, с у́трешна беда́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Карабчиевский
НЕПОСТИЖИМАЯ, НЕМАЯ ПУСТОТА...
 
Непостижимая, немая пустота!
Дома бездомные тверды, как постаменты.
Равнобетонные негнущиеся ленты
тревожат отдаленные места.
 
И что немыслимо, чего не может быть?
Все ожидаемо и все происходимо.
Все взгляды – поверху и все походки – мимо.
Но странно вымолвить и трудно подтвердить,
 
что где-то в городе, за каменной грядой,
играют маковки резьбой и позолотой
и дышат улицы сегодняшней заботой,
вчерашней радостью и завтрашней бедой...
 
               1968 г.




---------------
Руският поет, писател и литературовед Юри Карабчиевски (Юрий Аркадьевич Карабчиевский) е роден на 14 октомври 1938 г. в Москва. Завършва специалността автоматика и изчислителна техника при Института по енергетика в Москва. Работи в различни биологични и медицински лаборатории, а от 1974 до 1989 г. отговаря за ремонта на електронни прибори в завод „Эталон”. Първото си стихотворение публикува през 1955 г. във в. „Московский комсомолец”, но след това до перестройката се изявява в поезията предимно в самиздатски списания и чуждестранни издания като „Метрополь”, „Грани”, „Вестник РХД”, „Время и мы”, „22”, „Страна и мир”, където публикува поемите си „Юбилейная прелюдия” (1969 г.), „Осенняя хроника” (1970 г.), „Элегия” (1972 г.) и др. От 1988 г. публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика в издания като „Новый мир”, „Литературная Армения”, „Театр”, „Дружба народов”, „Октябрь”, „Юность”, „Литературная газета”. През 1990 г. емигрира в Израел, но през 1992 г. се връща в Русия. Автор е на стихосбирката „Прощание с друзьями” (1992 г.), на книги с повести, романи и есеистика като „Жизнь Александра 3ильбера” (1975 г.), „Утро и вечер” (1976 г.), „Тоска по Армении” (1976 г.), „Воскресение Маяковского” (1985 г.), „Незабвенный Мишуня” (1986 г.) и „Тоска по дому” (1991 г.). Умира на 30 юли 1992 г. в Москва.