Димитр Методиев Как в старом романсе
КАТО В СТАР РОМАНС
Пиян от есента, дъждът залита
с тъгуващия вятър под ръка.
И зъзнат голи под дъжда върбите.
И мътна иде старата река.
И време е по тихата алея,
Изпратен от самотния кълвач,
Да тръгна аз и бавно да се слея –
като във стар романс – с добрия здрач.
ДИМИТР МЕТОДИЕВ
КАК В СТАРОМ РОМАНСЕ
Качается, от осени хмелея,
Едва идет, держась за ветер, дождь.
Мутна в реке вода. Тиха аллея.
Нагие ивы обнимает дрожь.
И дятла стук...Не время ли настало
По той аллее с провожатым - с ним
Уйти неспешно,как в романсе старом,
И слиться с добрым сумраком ночным.
Свидетельство о публикации №115111508768