Николай Гумилев - Утешение

Николай Гумилев
Утешение

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Утешение

Който в гроб е легнал -
чува дивен звън,
лилии безценни
чувства дишат вън.

Който в гроб е легнал,
вижда вечен зрак,
от крила на Ангел
се изсипва сняг.

Да, умираш вече,
по ръцете хлад,
не познаваш вечност
и неземен цвят.

Но вървиш към рая,
моя е молба.
Точно тъй е, зная,
и ти се кълна.

юни 1917
Превод: 14.11.2015 г.

-----------------------------------

КОйто в грОб е лЕгнал
чУва дИвен звЪн,   
лИлии безцЕнни
чУвства дИшат вЪн.

КОйто в грОб е лЕгнал,
вИжда вЕчен зрАк,
от крилА на Ангел
се изсИпва снЯг.

ДА, умИраш вЕче,
по ръцЕте хлАд,
не познАваш вЕчност
и незЕмен цвЯт.

Но вървИш към рАя,
мОя е молбА.
ТОчно тЪй е, знАя,
И ти се кълнА.

---------------------------------

Утешение

Кто лежит в могиле —   
Слышит дивный звон,    
Самых белых лилий   
Чует запах он.            

Кто лежит в могиле — 
Видит вечный свет,         
Серафимских крылий    
Переливный снег.         

Да, ты умираешь, 
Руки холодны,      
И сама не знаешь 
Неземной весны.   

Но идешь ты к раю   
По моей мольбе.   
Это так, я знаю,
Я клянусь тебе.

июнь 1917