- Я… каква е есенчица…-
мисли Шаро зад ствола
на липата във гората-
топла, блага и засмяна.
Пъстри с пръсти и боички
вред до каквото се захване.
Нищо че оголва постепенно
дългите ръчища на брезите.
И букът е някак прежълтял,
сякаш охтичав е от мъглите.
А се чудя и се мая още как
слънцето не се търкулва
бързо зад простора и хамбара.
Грее още… топли… дяволува…,
а аз, навлякъл се с елече
до липата с летящите листа,
само гледам и се чудя
на прекрасницата есен,
която ме прегръща с красота.
Есента и Шаро
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115110606204
Свидетельство о публикации №115110606204
Рецензии