СЛЕД ОБЯДА
Колко тихо е през есента!
Седя си тук на пейчицата в двора,
сама - заслушана във песента
на птицата, запяла на стобора.
Светлее есенния минзухар,
между зелените листа на здравеца.
Наблизо се е проснал песът стар –
кракът му счупил някакъв мерзавец.
Ветрец повява… Плод един от кестена,
тупва въз крака ми и ме стряска.
Картината – спокойна, тиха, есенна…
Слънчев лъч в очите ми проблясква.
След обяд е… Всичко живо спи.
Чувам песът как спокойно диша…
Кой ми продиктува този стих? -
Не зная, но реших да го запиша.
Юлияна Донева - След обяда
© Copyright: Юлияна Великова, 2015
Свидетельство о публикации №115110506193
Свидетельство о публикации №115110506193
Рецензии