Сонет. Моему Подснежнику

Седечко нежное подснежника согрею...
Пусть расцветет, раскроет лепестки.
Взлетев на кыльях все стремительней, скорее
Навстречу Неба, Жизни и Любви!

И мой подснежник устоит от ветра -
Мороз, и снег, и солнце невпервой!
Он чист всем сердцем и дыханьем светлым.
Звенит в душе моей наперебой.

И я люблю! И ту любовь лилею!
В ней смысл жизни, бытия...
И радуюсь тому, что я посмею
Сказать Всевышнему, что та любовь - моя!

С подснежником вдвоем, крылами-лепестками в вечность...
Уже лечу, вкушая жизни смысл и безконечность...


            Сонет. За моето Кукичето.
          / вариант на български /
(Ако намерите грешки ще се радвам да ги поправя)

Сърцето нежно на кукиче - стопля.
И нека да цъвти, разкрива своят цвят!
И на крила-листа в небесна воля -
Лети в живот, любов, небес каскад...

И моето кукиче устои на вятър,
И мраз, и сняг, и слънце - не е страх!
Душа му чиста, истинска и златна...
Звъни в умъ ми цвят тоз - мил и драг.

И аз обичам! Тая обич пазя!
А обич то е смисъл и живот.
И радвам се че истина пред Господа ще спазя -
Щом кажа - Таз любов е мой "небесен свод".

И заедно с тоз цвят, мой полет в вечност
Поеме смисл и вкус, и безконечност...