Вадим Сидур Старые ржавые железные лопаты Стари ръ

„СТАРЫЕ РЖАВЫЕ ЖЕЛЕЗНЫЕ ЛОПАТЫ...”
Вадим Абрамович Сидур (1924-1986 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТАРИ РЪЖДИВИ ЖЕЛЕЗНИ ЛОПАТИ

Стари ръждиви железни лопати,
събрани от мен на сметището,
напомнят големи есенни листа,
приличащи на човешки лица,
нещастни в своята ненужност.


Ударения
СТАРИ РЪЖДИВИ ЖЕЛЕЗНИ ЛОПАТИ

Ста́ри ръжди́ви желе́зни лопа́ти,
събра́ни от мен на сме́тиштето,
напо́мнят голе́ми е́сенни листа́,
прили́чашти на чове́шки лица́,
нешта́стни в сво́ята нену́жност.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вадим Сидур
СТАРЫЕ РЖАВЫЕ ЖЕЛЕЗНЫЕ ЛОПАТЫ...

Старые ржавые железные лопаты
Собранные мною на свалках мусора
Напоминают большие осенние листья
Похожие на человеческие лица
Несчастные в своей ненужности




---------------
Руският поет, художник и скулптор Вадим Сидур (Вадим Абрамович Сидур) е роден на 28 юни 1924 г. в гр. Екатеринослав, днес Днепропетровск. От 1942 до 1944 г. воюва във Великата отечествена война като командир на картечен взвод. През 1953 г. завършва факултета по монументална скулптура при Московския държавен художествено-промишлен университет. Творец-авангардист, през живота си не е участвал със свои творби в изложби в родината, но след 1970 г. има в чужбина над 30 самостоятелни художествени изложби. Член е на Съюза на художниците на СССР, но избягва обществени прояви и отказва участие в общи художествени изложби. Негови скулптури са разположени в много градове на света. Работи като илюстратор на книги и декоратор на филми. Пише поезия и проза, публикува стихове в самиздатски издания и в списания и алманаси на Запад. Умира на 26 юни 1986 г. в Москва. През 1990 г. в излиза книгата с негова поезия „Самая счастливая осень”.