Сергей Гандлевский Не сменить ли пластинку Да смен

„НЕ СМЕНИТЬ ЛИ ПЛАСТИНКУ...”
Сергей Маркович Гандлевский (р. 1952 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДА СМЕНЯ ТАЗИ ПЛОЧА ЛИ
                На Е. Ф. Фадеева
 
Да сменя тази плоча? Сънувам родината пак.
Сред тълпата на гарата своето време обръгвам,
ще вървя да засаждам, очаквам поредния влак,
може ябълки, може пък касис. Септември си тръгва.
 
И сънувам, каквото сънувам, по дълга страна
слагам някаква важна дъска към порутена плевня.
Перспектива от сън – сън в съня, сън в съня, сън в съня.
Сред градината пуша, клечейки в ненужното време.
 
И по лошия път от дома си куцукам на шест
обработени акра към жалния писък на влака.
Но кибрита забравил съм, как да се върна – и днес
по врати чужди чукам – кибрита им някакъв чакам.
 
Непозната старица излиза на ниския праг,
сякаш тя е виновна, примигва и фъфли невежо,
че в района е времето лошо и кално, и как
тази събота в клуба в Покровско се сбили младежи,
 
че напразно се шляя из края, глупакът с глупак,
че в предзимния вятър с цигара без огънче минах,
сякаш тя е виновна за туй и за другото пак,
и за всичко останало в тази нещастна родина.


Ударения
ДА СМЕНЯ ТАЗИ ПЛОЧА ЛИ
 
Да сменя́ та́зи пло́ча? Съну́вам роди́ната па́к.
Сред тълпа́та на га́рата сво́ето вре́ме обръ́гвам,
ште вървя́ да заса́ждам, оча́квам поре́дния вла́к,
мо́же я́бълки, мо́же пък ка́сис. Септе́мври си тръ́гва.
 
И съну́вам, какво́то съну́вам, по дъ́лга страна́
сла́гам ня́каква ва́жна дъска́ към пору́тена пле́вня.
Перспекти́ва от съ́н – съ́н в съня́, съ́н в съня́, съ́н в съня́.
Сред гради́ната пу́ша, клече́йки в нену́жното вре́ме.
 
И по ло́шия пъ́т от дома́ си куцу́кам на ше́ст
обрабо́тени а́кра към жа́лния пи́сък на вла́ка.
Но кибри́та забра́вил съм, ка́к да се въ́рна – и дне́с
по врати́ чу́жди чу́кам – кибри́та им ня́какъв ча́кам.
 
Непозна́та стари́ца изли́за на ни́ския пра́г,
ся́каш тя́ е вино́вна, прими́гва и фъ́фли неве́жо,
че в райо́на е вре́мето ло́шо и ка́лно, и ка́к
та́зи съ́бота в клу́ба в Покро́вско се сби́ли младе́жи,
 
че напра́зно се шля́я из кра́я, глупа́кът с глупа́к,
че в предзи́мния вя́тър с цига́ра без о́гънче ми́нах,
ся́каш тя́ е вино́вна за ту́й и за дру́гото па́к,
и за вси́чко оста́нало в та́зи нешта́стна роди́на.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Гандлевский
НЕ СМЕНИТЬ ЛИ ПЛАСТИНКУ...
                Е. Ф. Фадеевой

Не сменить ли пластинку? Но родина снится опять.
Отираясь от нечего делать в вокзальном народе,
Жду своей электрички, поскольку намерен сажать
То ли яблоню, то ли крыжовник. Сентябрь на исходе.

Снится мне, что мне снится, как еду по длинной стране
Приспособить какую-то важную доску к сараю.
Перспектива из снов – сон во сне, сон во сне, сон во сне.
И курю в огороде на корточках, время теряю.

И по скверной дороге иду восвояси с шести
Узаконенных соток на жалобный крик электрички.
Вот ведь спички забыл, а вернешься – не будет пути,
И стучусь наобум, чтобы вынесли – как его – спички.

И чужая старуха выходит на низкий порог,
И моргает, и шамкает, будто она виновата,
Что в округе ненастье и нету проезжих дорог,
А в субботу в Покровском у клуба сцепились ребята,

В том, что я ошиваюсь на свете дурак дураком
На осеннем ветру с незажженной своей сигаретой,
Будто только она виновата и в том, и в другом,
И во всем остальном, и в несчастиях родины этой.

               1987 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Сергей Гандлевски (Сергей Маркович Гандлевский) е роден на 21 декември 1952 г. в Москва. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет (1976 г.). Работи като учител, екскурзовод, сценичен работник и нощен пазач. През 70-те години е съосновател на поетичните групи „Московское время” и „Задушевная беседа”, член е на клуб „Поэзия”. До втората половина на 80-те години публикува само в емигрантския печат и в самиздатски издания като „Континент”, „Стрелец”, „22”, „Эхо”, „Бронзовый век” и „Русская мысль”. След 1987 г. печата поезия, проза, преводи и есеистика в списания и алманаси като „Юность”, „Новый мир”, „Личное дело”, „Знамя”, „Октябрь”, „Дружба народов”, „Звезда”, „Театр”, „Молодая поэзия 89”, „Зеркала” и др. Автор и водещ е на цикъл литературни предавания по Радио Русия (1992-1993 г.), води семинар за съвременната руска поезия в Държавния хуманитарен университет (1995-1996 г.), води майсторски клас в Института по журналистика и литературно творчество (2001-2004 г.). Член е на Съюза на руските писатели (1991 г.) и на руския ПЕН център (2003 г.). Автор е на стихосбирките „Рассказ: Книга стихотворений” (1989 г.), „Праздник” (1995 г.), „Конспект” (1999 г.), „29 стихотворений” (2000 г.), „Найти охотника” (2002 г.), „Опыты в стихах” (2008 г.) и на книгите с проза, поезия, преводна поезия, есеистика и драматургия „Трепанация черепа” (1996 г.), „Поэтическая кухня” (1998 г.), „Порядок слов” (2000 г.), „НРЗБ” (2002 г.), „Опыты в прозе” (2007 г.), „Бездумное былое” (2012 г.), „Проза” (2012 г.), „Сухой остаток” (2013 г.) и „За 60” (2014 г.). Работи като редактор в отдел литературна критика и публицистика при сп. „Иностранная литература”. Живее в Москва.