Александр Пушкин - Воспоминание

Александр Пушкин
Воспоминание

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

СПОМЕН

Когато шумен ден утихне занемял
и над смълчаните площади
разспусне сянка полунощният воал,
и сън е за труда награда,

промъкват се към мен тогава в тишина 
и мъчат часове на бдение:
и живо ме горят във нощна пустота
змии – сърдечни угризения;

Мечти кипят, умът обхванат е от скръб,
и тясно е на тежки мисли;
и спомени безмълвни покрай мен вървят,
разгъват свойте дълги листи;

и с отвращение чета живота мой,
и разтреперан аз проклинам,
горчиво жаля и сълзите ми порой,
но тъжни строфи не измивам.

19 мая 1828
Превод: 26.10.2015 г.

-----------------------------------------------
КогАто шУмен дЕн утИхне занемЯл
и над смълчАните площАди
разспУсне сЯнка полунОщният воАл
и сЪн е за трудА нагрАда,

промЪкват се към мЕн тогАва в тишинА 
и мЪчат часовЕ на бдЕние:
и жИво ме горЯт във нОщна пустотА
змиИ – сърдЕчни угризЕния;

МечтИ кипЯт, умЪт обхвАнат е от скрЪб,
и тЯсно е на тЕжки мИсли;
и спОмени безмЪлвни покрай мЕн вървЯт,
разгЪват свОйте дЪлги лИсти;

и с отвращЕние четА живОта мОй,
и разтрепЕран Аз проклИнам,
горчИво жАля и сълзИте ми порОй,
но тЪжни стрОфи не измИвам.

Воспоминание

Когда для смертного умолкнет шумный день,
И на немые стогны града
Полупрозрачная наляжет ночи тень
И сон, дневных трудов награда,

В то время для меня влачатся в тишине
Часы томительного бденья:
В бездействии ночном живей горят во мне
Змеи сердечной угрызенья;

Мечты кипят; в уме, подавленном тоской,
Теснится тяжких дум избыток;
Воспоминание безмолвно предо мной
Свой длинный развивает свиток;

И с отвращением читая жизнь мою,
Я трепещу и проклинаю,
И горько жалуюсь, и горько слезы лью,
Но строк печальных не смываю.

19 мая 1828