И този ден сам у мен пълзи. Без теб.
Сконфузени пространствата ми. Зеят.
В очите ми мъгли. Без обич ослепях.
Ръцете ми без твойте. Тихо студенеят.
Прекрачвам мълком стихналия праг.
А кънтят стените. И болката ми- екот.
Тръгна си от мен. Незабравата крещи.
Сърцето ми е дом. Вопъл в него.Студ.
И пак надежда ме крепи. Защото там си.
Макар и да си забравил за мечтите ни.
Обесен миг по трансперантите мълчи.
Раздели помежду ни. Със хиляди вини.
Заричам се. Повече за тебе да не мисля.
Лика ти да забравя, и очите, и ръцете.
И тъй се срива този свят в нозете ми.
Дъждове в косите ми… В душата ми.
Но не искам да съм тъжна. А скърбя…
Сърцето няма миг спокоен. Щом само е.
Без миг спокоен
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115102710486
Свидетельство о публикации №115102710486
Рецензии