Страничка една...

Страничка една
от повестта за нашата любов
откъсната е. И я няма.
Със другата от л;ста
вече са история.
Защо ли –
ти самият пожела.
Без думи.
Но аз разбрах.
Почувствах го.
Обичта ми го почувства.
Слова дори
не бяха  нужни.
Понякога мълчанието казва повече.
Твоето мълчание -
то беше много, много дълго.
В мен се надпреварваха въпроси.
А отговорите оставаха във теб.
Беше ги заключил.
Не изхвърляй ключа!!!
Не ме отдалечавай
повече от себе си.Недей!
Не искам! Чу ли ме, не искам!
Защото...
Защото ще бъдем надалеч
един от друг.
Огънят ни ще угасва. 
Постепенно.
Бавно ще изстиваме
и ние двамата със теб.
Останала назад, във времето,
не ще достигна аз до огъня ни,
да се грея...
Нищо, че без теб ще е студено,
аз ще си остана там...
И няма да вървя към теб отново.
И няма да те стигна.
. . .
Но аз не искам повестта
за нашата любов
с изтрити страници да е.
Или с ненаписани да бъде.
НЕ!
Не искам да я няма.
Искам тя да е написана,
а до края изживяна.
Единствено
СЪС ТЕБ!!!

EL

EN_fi_su_EL_Леналеночка
25.10.2015г.

Колаж на Иван Станков - https://otkrovenia.com/bg/profile/kryskat