Където и да тръгна,
все подир себе си вървя,
ада и рая
в душата си нося -
скимтя от умиление,
но съм нащрек -
гледам в лице, но и в гръб,
небрежен слух калявам
срещу нежност и вежливост -
много е хапана и драскана до кръв
любовта ми...
Изживяно и изменчиво е всичко...
По мой избор
уреждам живота си,
удобството
на гърлото ми не засяда...
подрънквам
вай-потайните си струни,
отдалечавам се от себе си,
поглеждам отстрани,
като съсед, а думите
вървят ведно със мислите.
Обичам тези,които ги няма,
и онези,които не са дошли.
Апломб
© Copyright: Дима Политова, 2015
Свидетельство о публикации №115102203167
Свидетельство о публикации №115102203167
Рецензии