Ирина Карпинос - Затонула моя Атлантида...

Ирина Карпинос
http://www.stihi.ru/avtor/karpinos
Затонула моя Атлантида...

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ПОТЪНА МОЯТА АТЛАНТИДА...

Що за глупост са тези атаки, войните и бомби?
Тази пушечна лудост и ядрена призрачна страст?
Всичко рухна, илюзия няма - да бъдем достойни!
И защо тези сборища празни пред зимния час?

Нямам страх от студа. Но бих искала циганско лято,
че от яркото злато да страда душата в захлас,
да я нося в октомври с цвета на оранжа налята,
и да вдъхвам живота спокойно до сетния час!

Откогато се помня, летя към любов безрезервна,
да е дълга, щастлива за хилядолетния друм!
Но любов на земята, откакто е тя сътворена,
все е тъжна. С убийствата гасне и вяра, и ум.

Но защо този ден е тъй златен, ефирен, прозрачен,
ако новите жертви пред залез не си поседят?
Любовта предизвиках. Даже нека са там извънбрачни,
ала живи, приятел горящи, върни се назад!

Днес надолу е всичко. Потънала пак Атлантида.
Да шептиш, да крещиш - само някой до теб притисни.
Всички паднаха в бездната гробна на тази корида.
Стана евтин човека. Високо се нефта цени. 

04.10.2015.
Превод: 12.10.2015 г.

-----------------------------------------------------

Що за глУпост са тЕзи атАки, войнИте и бОмби?
Тази пУшечна лУдост и Ядрена прИзрачна стрАст?
Всичко рУхна, илЮзия нЯма - да бЪдем достОйни!
И защО тези сбОрища прАзни пред зИмния чАс?

Нямам стрАх от студА. Но бих Искала цИганско лЯто,
че от Яркото злАто да стрАда душАта в захлАс,
да я нОся в октОмври с цветА на орАнжа налЯта,
и да вдЪхвам живОта спокОйно до сЕтния чАс!

ОткогАто се пОмня, летЯ към любОв безрезЕрвна,
да е дЪлга, щастлИва за хилядолЕтния дрУм!
Но любОв на земЯта, откАкто е тЯ сътворЕна,
все е тЪжна. С убИйствата гАсне и вЯра, и Ум.

Но защО този дЕн е тъй злАтен, ефИрен, прозрАчен,
ако нОвите жЕртви пред зАлез не сИ поседЯт?
ЛюбовтА предизвИках. Даже нЕка са тАм извънбрАчни,
ала жИви, приЯтел горЯщи, върнИ се назАд!

Днес надОлу е всИчко. ПотЪнала пАк АтлантИда.
Да шептИш, да крещИш - само нЯкой до тЕб притиснИ.
Всички пАднаха в бЕздната грОбна на тАзи корИда.
Стана Евтин човЕкът. ВисОко се нЕфта ценИ. 

-----------------------------------------------------

ЗАТОНУЛА МОЯ АТЛАНТИДА...

Ну зачем этот бред: и теракты, и бомбы, и войны?
Этот пушечный корм, этот ядерный призрак в уме?
Все иллюзии рухнули. Эх, помереть бы достойно!
Ну зачем эти тщетные сборы к суровой зиме?

Я зимы не страшусь. Но хочу только бабьего лета,
Чтоб от красного золота жарко томилась душа,
И носило её по октябрьскому рыжему свету,
И хотелось бы жизни взатяжку, навек, не спеша!

Сколько помню себя, я летела к любви безоглядной,
Самой долгой, счастливой на тысячи-тысячи лет!
Но с любовью на этой земле с дня творенья неладно.
А когда убивают - и веры, и разума нет.

Ну зачем этот день, золотой, невесомый, прозрачный,
Если новые жертвы уже не увидят закат?
Я дразнила любовь. Пусть избранники были внебрачны,
Но живыми, горячие други, вернитесь назад!

А теперь всё вверх дном. Затонула моя Атлантида.
Хоть шепчи, хоть кричи - только некого к сердцу прижать.
Всех втянула в пучину смертельная эта коррида.
Человек дешевеет. И нефть будет вновь дорожать.

04.10.2015.
© Ирина Карпинос

Фото: Ирина Карпинос