Наум Каплан Песня Песен

„ПЕСНЯ”
Наум Айзикович Каплан (1947-1978 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕСЕН
 
На някого път нелюбезно дават,
а някой сам в душа поел вина –
поети от Русия заминават
в неруска чужда някаква страна.
 
Те от презрение държавно бягат,
от водката, от безпарични дни,
от сън, от вдъхновение недраго,
от нетърпими майки и жени.
 
Но главното – от майчица Русия,
пияна в кръв и бледа от лъжи,
те бягат, свойте сетни сили крият,
в душата болна мъката тежи...
 
Зад океана мащехата чака
сантименталния доведен грях,
на руменото й лице видяха
съчувствие, че важно е за тях.
 
Тях чака ги задгробната чужбина,
души немили тъй очакват в ад;
в живота им най-лошата полвина
и най-добрата – тук ще си стоят...


Ударения
ПЕСЕН
 
На ня́кого път нелюбе́зно да́ват,
а ня́кой са́м в душа́ пое́л вина́ –
пое́ти от Руси́я замина́ват
в неру́ска чу́жда ня́каква страна́.
 
Те от презре́ние държа́вно бя́гат,
от во́дката, от безпари́чни дни́,
от съ́н, от вдъхнове́ние недра́го,
от нетърпи́ми ма́йки и жени́.
 
Но гла́вното – от ма́йчица Руси́я,
пия́на в кръ́в и бле́да от лъжи́,
те бя́гат, сво́йте се́тни си́ли кри́ят,
в душа́та бо́лна мъ́ката тежи́...
 
Зад океа́на ма́штехата ча́ка
сантимента́лния дове́ден гря́х,
на ру́меното й лице́ видя́ха
съчу́вствие, че ва́жно е за тя́х.
 
Тях ча́ка ги задгро́бната чужби́на,
души́ неми́ли тъ́й оча́кват в а́д;
в живо́та им най-ло́шата полви́на
и на́й-добра́та – ту́к ште си стоя́т...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Наум Каплан
ПЕСНЯ
 
Кого-то нелюбезно попросили,
а кто-то сам взял на душу вину, –
поэты уезжают из России
в нерусскую, чужую сторону.
 
Они бегут державного презренья,
от водки, от одолженных рублей,
от сна, от напускного вдохновенья,
от невозможных жен и матерей.
 
Но главное – от матери-России,
хмельной от крови, бледной от вранья,
они бегут, оставшиеся силы
едва-едва в больной душе храня...
 
А мачеха их ждет за океаном,
сентиментальных пасынков своих,
изображая на лице румяном
сочувствие, столь важное для них.
 
Их ждет почти загробная чужбина,
как в преисподней душ заблудших ждут, –
и худшая в их жизни половина,
и лучшая – все остается тут...
 
               1977 г.




---------------
Руският поет Наум Каплан (Наум Айзикович Каплан) е роден през 1947 г. в Кишинев. Завършва Кишиневския университет. Работи като монтьор в завод и като кинооператор. Пише стихове от младежките си години, но приживе няма публикувано нито едно стихотворение. Загива през 1978 г. при автомобилна катастрофа.