У. Шекспир. Сонет 88

В. Шекспир
Сонет 88

Закай къайи хьана, ягьанатариз,
Хъуьруьниз, нифретиз кан хьайитIа ваз,
Зун ви пата жеда, чIалахъ хьухь, дагъ хьиз,
Михьи тIвар хуьда ви, намус вине кьаз.

Лап хъсан чизва заз жуван рехнеяр,
Амма ихьтин гафар лугьуз жед завай:
Къахчуна винелай вири  тегьнеяр,
Михьда за лекеяр, ви ягьдал хьанвай.

Идалди рази я кьисметдилай зун,
Татугун хьурай лап, акъатдач зи ван,
Амма ваз чирда, жув гъалиб хьиз тухун,
ИкI кьведра хкида, за серф авур кьван.

Гьазур я къурбан жез зун, батIул хьана,
Гьахъди вун хьун патал, ваз чанни гана.
......

Когда захочешь, охладев ко мне,
Предать меня насмешке и презренью,
Я на твоей останусь стороне
И честь твою не опорочу тенью.

Отлично зная каждый свой порок,
Я рассказать могу такую повесть,
Что навсегда сниму с тебя упрек,
Запятнанную оправдаю совесть.

И буду благодарен я судьбе:
Пускай в борьбе терплю я неудачу,
Но честь победы приношу тебе
И дважды обретаю все, что трачу.

Готов я жертвой быть неправоты,
Чтоб только правой оказалась ты.


Рецензии