Николай Заболоцкий - Журавли

Николай Заболоцкий (07.05.1903-14.10.1958)
Журавли

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЖЕРАВИ

През април от Африка излитат
към брега на родната земя,
на триъгълник в небе се нижат
и изчезват жеравни ята.

Със крила сребристи полетели
по широк далечен небосвод,
вожд към изобилие повел е
малочисления си народ.

Но когато блесна под крилата
езеро прозрачно в широта,
се издигна дуло в храсталака
срещу тях със зееща уста.

Огнен лъч заби в сърцето птиче,
пламък бърз избухна и се скри,
малка част от дивното величие
срути се над нас от висоти.

Две крила и двойно силна мъка
полетяха в хладната вълна,
и на ехото с плача безмълвен
ятото се стрелна в висина.

Само там, при светила небесни,
се изкупва собственото зло,
там природата възвръща лесно,
онова, що в смърт е отишло:

дух достоен и стремежи славни,
борбената воля за честта -
всичко от дедите преживяно
ще се върне пак чрез младостта. 

А водачът, във метал облечен,
къмто дъното полека се покри,
а над него утрото потече
в пелена от светещи зари.

1948
Превод: октомври 2015 г.

----------------------------------------   

През апрИл от Африка излИтат
към брегА на рОдната земЯ,
на триЪгълник в небЕ се нИжат
и изчЕзват жЕравни ятА.

Със крилА сребрИсти полетЕли
по ширОк далЕчен небосвОд,
вОжд към изобИлие повЕл е
малочИсления си нарОд.

Но когАто блЕсна под крилАта
Езеро прозрАчно в широтА,
се издИгна дУло в храсталАка
срещу тЯх със зЕеща устА.

Огнен лЪч забИ в сърцЕто птИче,
плАмък бЪрз избУхна и се скрИ,
мАлка чАст от дИвното велИчие
срУти се над нАс от висотИ.

Две крилА и двОйно сИлна мЪка
полетЯха в хлАдната вълнА,
и на Ехото с плачА безмЪлвен
Ятото се стрЕлна в висинА.

Само тАм, при светилА небЕсни,
се изкУпва сОбственото злО,
там прирОдата възврЪща лЕсно,
оновА, що в смЪрт е отишлО:

дух достОен и стремЕжи слАвни,
бОрбената вОля за честтА -
всИчко от дедИте преживЯно
ще се вЪрне пАк чрез младосттА. 

А водАчът, във метАл облЕчен,
към то дЪното полЕка се покрИ,
а над нЕго Утрото потЕче
в пелЕна от свЕтещи зарИ.
----------------------------------------

ЖУРАВЛИ

Вылетев из Африки в апреле
К берегам отеческой земли,
Длинным треугольником летели,
Утопая в небе, журавли.

Вытянув серебряные крылья
Через весь широкий небосвод,
Вел вожак в долину изобилья
Свой немногочисленный народ.

Но когда под крыльями блеснуло
Озеро, прозрачное насквозь,
Черное зияющее дуло
Из кустов навстречу поднялось.

Луч огня ударил в сердце птичье,
Быстрый пламень вспыхнул и погас,
И частица дивного величья
С высоты обрушилась на нас.

Два крыла, как два огромных горя, 
Обняли холодную волну,               
И, рыданью горестному вторя,   
Журавли рванулись в вышину.   

Только там, где движутся светила,
В искупленье собственного зла
Им природа снова возвратила
То, что смерть с собою унесла:

Гордый дух, высокое стремленье,
Волю непреклонную к борьбе -
Все, что от былого поколенья
Переходит, молодость, к тебе.

А вожак в рубашке из металла
Погружался медленно на дно,
И заря над ним образовала
Золотого зарева пятно.


1948