Афанасий Аф. Фет - Ключ
Ключ
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ИЗВОР
Край села и гори тънкостебли
се извива на лента река,
а на храма над черни посеви
кръст до облаци вдига снага.
И тълпа гласовита и жадна
от степта към зората се вий,
както вест над вълната прохладна
връхлетя; свежестта да отпий!
Ала никой, с тълпата понесен,
не поглежда към шатра дърво.
Не долавя на славея песен
в рев на стадо и в шум от гребло...
Само аз в час вечерен, заветен
сладки струи дочувам шуртят,
по невидима горска пътека
в мрака търся най-простия път.
Аз милея на славей покоя,
не ще плаша певеца в нощта,
с устни жадни, пресъхнали в зноя,
ще отпивам докрай свежестта.
1870
Превод: 12.10.2015 г.
------------------------------------------
Край селА и горИ тънкостЕбли
се извИва на лЕнта рекА,
а на хрАма над чЕрни посЕви
кръст издИга до Облак снагА.
И тълпА гласовИта и жАдна
от стептА към зорАта се вИй,
както вЕст над вълнАта прохлАдна
връхлетЯ; свежесттА да отпИй!
Ала нИкой, с тълпАта понЕсен,
не поглЕжда към шАтра дървО.
Не долАвя на слАвея пЕсен
в рев на стАдо и в шУм от греблО...
Само Аз в час вечЕрен, завЕтен
сладки стрУи дочУвам шуртЯт,
по невИдима гОрска пътЕка
в мрака тЪрся най-прОстия пЪт.
Аз милЕя на слАвей покОя,
не ще плАша певЕца в нощтА,
с устни жАдни, пресЪхнали в знОя,
ще отпИвам докрАй свежесттА.
---------------------------------------
Ключ
Меж селеньем и рощей нагорной
Вьется светлою лентой река,
А на храме над озимью черной
Яркий крест поднялся в облака.
И толпой голосистой и жадной
Все к заре набежит со степей,
Точно весть над волною прохладной
Пронеслась; освежись и испей!
Но в шумящей толпе ни единый
Не присмотрится к кущам дерев.
И не слышен им зов соловьиный
В реве стад и плесканье вальков.
Лишь один в час вечерний, заветной,
Я к журчащему сладко ключу
По тропинке лесной, незаметной,
Путь обычный во мраке сыщу.
Дорожа соловьиным покоем,
Я ночного певца не спугну
И устами, спаленными зноем,
К освежительной влаге прильну.
1870
Свидетельство о публикации №115101301494