Елена Жукова-Желенина - Поэтесса

    Посвящается болгарской поэтессе Юлияне Доневой


Поэтессы мы, как птицы,
   Вечно где-то в облаках...
Вмиг кидаем на страницы
   Своё счастье, робость, страх;

Свои беды и печали,
   Все превратности судьбы,
Так бесстрашно открывая
   Чувства тайные свои...

Душу выплеснув всю в строчках,
   Поделившись дорогим,
До утра порою ночью
   Пишем, думаем, грустим.

В разных странах так похожи
   Те, кто пишет всё всерьёз.
Чувствуем своей мы кожей
   Чутко мир в преддверьи гроз.

Раз в краю далёком очень,
   Заглядевшись в небосвод,
Поэтесса как-то ночью
   Вслушалась в звучанье строк...

И почувствовав биенье,
   Ритмы сердца моего,
Стих перевела в волненьи:
   Чутко, тонко и тепло.

Со слезами я читаю
   Этот нежный перевод...
И души твоей, крылатой,
   Лёгкий чувствую полёт.



С огромна благодарност към моята приятелка Леночка!!!

Превела на Български: Юлияна Донева

ПОЕТЕСА

Поетесите сме птици,
де из облаци се носят.
В миг ний хвърляме на листа,
щастието и страха си.

Скърби и беди опасни,
перипетии съдбовни,
ний разкриваме безстрашно,
даже тайните любовни.

Душата ни е в редовете
с други да я споделим.
До късни нощи, поетесите,
пишем мислим и тъжим.

В страните разни си приличат,
тез, де устремно творят.
С кожите си ние чувстваме
кога заплашен е мирът.

Щом във край така далечен,
с поглед реещ се в небето,
поетеса в късна вечер
чуй звука на редовете…

И почувствала туптежа
на сърдечният ми ритъм,
моите стихове превежда
и на свой език изплита.

Аз със сълзи го прочитам,
този толкоз нежен превод…
И на душата ти крилата,
чувствам лекият й полет.