Александр Егоров Языки Езици

„ЯЗЫКИ”
Александр Петрович Егоров (1956-1993 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕЗИЦИ

Аз дълго учих чуждия английски,
на немски аз свободно разговарям,
добре разбирам и езика френски.
Задълго родна реч аз изоставих,
внимателно се вслушвах в странни фрази
подобно на хитреещия Улис.
Бях изумен от мъдростта британска
и възхитен от френската изящност,
харесвах немското сурово слово.
Но винаги мечтал съм да се върна
към теб от край до край, градче любимо,
където люде знаят само руски
и някой помни може би татарски.
Където в езерото плува залез,
край бряг самотен чака празна църква,
а край гората гробище се стеле.
И ето, върнах се, сред дървесата
си спомням тези думи от романса:
„Ти пролет си за мен, обична моя!”

               * Улис или Одисей – цaр на остров Итaка, един от героите на Троянската война.


Ударения
ЕЗИЦИ

Аз дъ́лго у́чих чу́ждия англи́йски,
на не́мски а́з свобо́дно разгова́рям,
добре́ разби́рам и ези́ка фре́нски.
Задъ́лго ро́дна ре́ч аз изоста́вих,
внима́телно се вслу́швах в стра́нни фра́зи
подо́бно на хитре́ештия У́лис.

Бях изуме́н от мъдростта́ брита́нска
и възхите́н от фре́нската изя́штност,
харе́свах не́мското суро́во слово́.
Но ви́наги мечта́л съм да се въ́рна
към те́б от кра́й до кра́й, градче́ люби́мо,
къде́то лю́де зна́ят са́мо ру́ски
и ня́кой по́мни мо́же би тата́рски.

Къде́то в езеро́то плу́ва за́лез,
край бря́г само́тен ча́ка пра́зна цъ́рква,
а край гора́та гро́биште се сте́ле.
И е́то, въ́рнах се, сред дървеса́та
си спо́мням те́зи ду́ми от рома́нса:
„Ти про́лет си за ме́н, оби́чна мо́я!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Егоров
ЯЗЫКИ

Я много лет учил чужой английский,
Я говорю свободно по-немецки,
Я понимаю также по-французски.
Надолго я покинул речь родную,
Внимая чутко странным оборотам
Подобно хитроумному Улиссу.
Был поражен премудростью британцев
И восхищен изящностью французов,
Мне нравился язык суровый немцев.
Однако я всегда мечтал вернуться
К тебе опять, от края и до края,
Мой городок, где знают лишь по-русски,
Да кое-кто не позабыл татарский.
Где озеро охвачено закатом,
На берегу стоит пустая церковь,
А подле леса тянется кладбище.
Вот я вернулся и среди деревьев
Припоминаю из романса фразу –
Ты, как весна, любовь моя, прекрасна!

               1987 г.




---------------
Руският поет, журналист и преводач Александър Егоров (Александр Петрович Егоров) е роден на 28 май 1956 г. в гр. Лобня, Московска област. Завършва Педагогическия институт в Москва. Пише стихове от 1981 г., публикува поезия в самиздатски списания и алманаси като „Корабль дураков”, „Корабль”, „Морская черепаха” и „Индекс”. Превежда от английски и немски език поезия на Дикинсън, Джойс, Рилке, Кафка и др. Работи като преводач, а след 1989 г. като журналист във в. „Гуманитарный фонд”. Умира във влак в Примосковието през декември 1993 г. След смъртта му негови стихове се печатат в сп. „Соло” и в антологиите „Русские стихи 1950-2000 годов, т.2” и „Самиздат века”, през 1998 г. излиза единствената му стихосбирка „Ностальгия”.