Ухае тялото ми
на кристален дъжд.
Обличам чистотата му
и се превръщам в друга.
Капчица дъждовна
ме превърна изведнъж
в сегашно време,
от което имам нужда.
С ръце докосвам
сълзите му- росица…
А те.. посипано злато`
по земята зажадняла.
И разбирам как дъждът
се превръща в приказка-
с ухание на охра,
есенна и бяла.
Импресия… Любов…
Надвили самотата,
по тялото ми днес ухае.
С ухание на дъжд
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115101104675
Свидетельство о публикации №115101104675
Рецензии