Павел Голованов - Душа моя

Душа моя


Душа печальная томилась,
Не видя свет в конце тоннеля.
Слеза случайная катилась,
Тоскою сердце леденея.
Душа моя, откройся, кто ты?
ЧТО ищешь и КУДА идёшь?
КАКИЕ  "вечные"  заботы
За смысл жизни признаёшь?
О ЧЁМ грустишь в лучах заката?
О ЧЁМ беззвучно слёзы льёшь?
КАКУЮ горькую утрату
Мольбами тихими зовёшь?
Грустишь ли ты о воле вольной,
Иль о любви в ночи поёшь?
А может быть  -  в порыве больном  -
Ты клятвы страшные даёшь?
Прошу тебя, скажи неспешно,
Презрев на время злую ложь:
ГрешнА ты, или ты безгрЕшна?
Скажи, скажи... А то уйдёшь!
Уйдёшь искать себе приюта
К другим Мирам. Другие лица
Закончат, не познав уюта,
Души печальные страницы.


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ДУШО МОЯ

Душата тъжна се измъчва,
не вижда светлинка в тунела.
Сълза случайна се търкулва,
в тъга сърцето леденее.
Коя си душо ти? Открий се,
къде отиваш, какво търсиш?
Какви са „вечните” ти грижи,
де знаеш в жизнения смисъл?
За кого тъжиш по залез?
Защо беззвучно сълзи лееш?
За някои горчиви загуби ли
молитви тихи ти зовеш?
За свободата ли тъгуваш
или за нощите любовни?
За връщане ли, в своя порив
ти страшни клетви произнасяш?
Моля те, кажи ми бързо
презирайки в миг зли лъжи:
Грешна си, или безгрешна?
Кажи и сетне си иди!
Иди си потърси подслон,
в друг свят и при други хора
завършили, уют не знали,
души от страници печални.