Афанасий Аф. Фет - Одинокий дуб

Афанасий Аф. Фет (1820 - 1892)
Одинокий дуб

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

САМОТЕН ДЪБ

Виж как един зад друг далеко
по ширналите се пътеки
са твойте правнуци на път.
Защо ти, старче упорито,
разстилаш сянка плодовита
навред по родния ни кът?

Кога в невидими страдания,
кога в жестоки изпитания
ще бъде твоят сетен стон?
Или годините напразно
с ръка сурова непрестанно
ще изпочупват клон след клон?

И под кората в ствол изкъртен
ти с млада сила си изпълнен.
Тъй войнът стар, връстникът твой,
не угаси душата своя
изпод ръждясалата броня
и меча, нащърбен от бой.

Все по-далеч, далеч с години
край тебе корени незримо
пълзят в простора към света
и в техните извивки криви
поникват незабравки живи
и смело гледат към степта.

Но щом води строшат окови
и вятър разпилей в дъбрави
повехналите ти листа,
те вест ще са от теб в простора
на внуците да проговорят -
живей прадядо в самота.

<1856>
Превод: 01.10.2015 г.

-------------------------------------------------
Виж кАк едИн зад дрУг далЕко
по шИрналите се пътЕки
са твОйте прАвнуци на пЪт.
ЗащО ти, стАрче упорИто,
разстИлаш сЯнка плодовИта
наврЕд по рОдния ни кЪт?

КогА в невИдими страдАния,
когА в жестОки изпитАния
ще бЪде твОят сЕтен стОн?
ИлИ годИните напрАзно
с ръкА сурОва непрестАнно
ще изпочУпват клОн след клОн?

И под кОата в ствОл изкЪртен
ти с млАда сИла си изпЪлнен.
Тъй вОйнът стАр, връстнИкът твОй,
не угасИ душАта свОя
изпод рЪждясалата брОня
и мЕча, нащърбЕн от бОй.

Все пО-далеч, далЕч с годИни
край тЕбе кОрени незрИмо
пълзЯт в простОра към светА
и в тЕхните извИвки крИви
понИкват незабрАвки жИви
и смЕло глЕдат към стептА.

Но щОм водИ строшАт окОви
и вЯтър разпилЕй в дъбрАви
повЕхналите ти листА,
те вЕст ще са от тЕб в простОра
на внУците да проговОрят -
живЕй прадЯдо в самотА.
---------------------------------------------------

ОДИНОКИЙ ДУБ

Смотри,- синея друг за другом,
Каким широким полукругом
Уходят правнуки твои!
Зачем же тенью благотворной
Всё кружишь ты, старик упорный,
По рубежам родной земли?

Когда ж неведомым страданьям,
Когда жестоким испытаньям
Придет медлительный конец?
Иль вечно понапрасну годы
Рукой суровой непогоды
Упрямый щиплют твой венец?

И под изрытою корою
Ты полон силой молодою.
Так старый витязь, сверстник твой,
Не остывал душой с годами
Под иззубренною мечами,
Давно заржавленной броней.

Всё дальше, дальше с каждым годом
Вокруг тебя незримым ходом
Ползёт простор твоих корней,
И, в их кривые промежутки
Гнездясь, с пригорка незабудки
Глядят смелее в даль степей.

Когда же, вод взломав оковы,
Весенний ветр несет в дубровы
Твои поблеклые листы,
С ним вести на простор широкий,
Что жив их пращур одинокий,
Ко внукам посылаешь ты.

<1856>
Фото: Milena Slavova Mili, Болгария