Борис Кравецкий - Признание в любви

Признание в любви

Не все слова сказал Тебе - я:
Их столько много важных слов!
Как в первый раз, я чуть робею,
В своём признанье, про - Любовь...
Да много слов, но жизни - мало!
Я не успею все сказать...
Ведь для меня Ты в жизни стала,
Тем, что - "пером не описать"!
Ты - часть меня! Ты - центр Вселенной!
Ты - моя совесть; моя - честь!
Ты - необыкновенна!
Мне так приятно, что Ты - есть!
Вся наша жизнь - не образ рая -
Мы в ней живём: вершим, грешим...
В ней Ты: Святая и... Земная,
С великим именем Твоим!
Да, говорят: любовь проходит,
Сменяет стужа - летний зной...
И отдавая дань природе,
Мы убываем - "в мир, иной..."
Но мне б хотелось убывая,
На перепутии - пути;
Мою Любовь, как - "ключ от рая",
С собою в Вечность - унести!!!



Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ

Не всички думи съм ти казал:
Те думите са толкоз важни!
Колко бях аз плах в начало,
във  любовното  признание…
Да, много думи, живот – малко!
Не успях да кажа всичко...
Нали  в живота ти ми стана
туй де  „ с перо  се не описва”!
За мен си център на вселената!
Моя съвест, моя чест!
Ти тъй си необикновена!
Щастлив съм , че до мен си днес!
Животът не  е  като в Рая -
живеем:  вършим грехове...
Ти  свята си, но си и земна
с твоето велико име!
Минава- казват – любовта,
мени се студ със летен зной…
В  знак на почит към природата,
смаляваме се  „ в  този свят”…
Но иска ми се да смалявам
на перипетиите  - пътя:
Любовта ми   - „Ключ към рая”
във вечността с мен да я взема!!!