Аксиния Михайлова. Поджидая ветер

Как стать хорошей матерью?
Запускаю воздушных змеев -
день,неделю,
тринадцать лет.
Не выходит - не помогли
ни книги, ни советы.
Изо всех сил натягиваю бечеву -
если слишком далеко отпущу,
солнце обожжет ему хвост,
словно кровавая стрелка указателя -
на холм, по-над чертополохом,
по-над крутым склоном подымается
оранжевый треугольник,
ловлю на миг ветер
и ему доверяюсь,
прежде чем воздушный змей
затеряется в стае аистов,
уносящих за холм и его, и август.
Одной ногой в детстве -
столько шрамов у меня на колене
и на черно-белых фотографиях,
еще научишься,
шепчет мне ангел-хранитель,
запускать воздушных змеев
и отпускать душу в новые небеса,
а потом сама
станешь ветром.

с болгарского перевел А.Пустогаров

В очакване на вятъра

Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.
Няма да успея - нито книгите,
ни съветите помагат.
Резки придърпвания на кордата,
ако я отпуснеш прекалено
слънцето ще опърли опашката
на хвърчилото;
кървава резка на показалеца,
върху баира
между магарешките тръни
по стръмното
издига се пада
оранжевият триъгълник,
улавям за миг
вятъра
и му се отдавам,
преди да се изгубя
сред ятото щъркели отнасящи
август и хвърчилото зад баира.
С единия крак в детството,
толкова белези по колената
и по чернобелите снимки,
ще успееш,
прошепва ми ангелът-хранител,
да пускаш хвърчила
е като да душата си
с нови небеса,
докато сам се превърнеш
на вятър.