Миниатюра

Когато вечерта пак притихне примирена
и прибули мракът всички земни ширини,
душата ми полита като калинчицата земна,
намерила гнездо къде любов да приюти.

И в бездните на трепетите във сърцето
днес отпъждам болка, на красотата се дивя.
Искрица нежност, блеснала посред тъмата
върна ми живота и в мен живот отново вля.

художник: Митко Стоянов


Рецензии